Убийството на султана

„Тоя Мющак е маниак на тема контрол! Никому няма доверие.“

И как да имам, като най-любимият ми човек най-много ме изпързаля… Тахир Хакъ, когото смятах за баща, кроеше зад гърба ми заговор, достатъчен да изгния в затвора. Всеки ме дебнеше, всеки ми мислеше лошото. Но онзи главен комисар изглеждаше разумен. Дали? Доколко го познавах? Ами ако си беше създал погрешно впечатление за мен и мислеше, че съм

виновен? Не можех да споделя с тях информация, без да съм се подсигурил. Добре де, ако го научат от полицейския протокол? Че как биха могли да направят връзката? Естествено, ако никой не кажеше, че Акън е бил асистент на Нюзхет. Никой нямаше да каже. Ако имаше такъв, това би бил Тахир Хакъ. А откъде да знам, че не го е казал? Не го допускам. Ако беше така, Невзат веднага би задишал във врата ми. Не, професорът не би сътрудничил на полицията в този случай. Както казваше, ние сме си наши. Не, Тахир Хакъ няма да се разприказва поне докато не подсигури себе си и фанатичната си групичка. В края на краищата Невзат ще научи. И само това ли? Ще разбере, че Нюзхет е незабравимата ми стара любов. Може би и че съм бил на местопрестъплението… Да, това е неминуемо. Коя ли поред е тази скрита от полицията информация?

„Корабът вече се пълни с вода, Мющак. Ако не запушиш пробойните, ще потъне.“

Следобед в открити води при Големия остров45. Морето жълтее като уморените дървесни листа. Лодка под наем под гаснещите слънчеви лъчи… С Нюзхет до мен. Започнал е уловът на дребен паламуд. Уж ще ловим риба. Лодката наистина е пробита, има два пръста вода на дъното. Но не е ясно къде е пробивът. Дори да знам, нямам представа как да го запуша. Малко приключение, завършило с излизането ни на брега, без да сме хванали и една рибка… Но това кърваво приключение, в което се въвлякох снощи, изобщо не изглеждаше да приключи толкова лесно. Да, лодката бързо се пълни с вода, отварят се нови пробойни, а брегът е доста далеч…

Слава Богу, докторът донесе добри новини след операцията. Раната в езика не била толкова дълбока, било счупено само едно ребро, а прободните рани в бедрата щели да зараснат до седмица. Може би това беше предзнаменование, начало, знак… Както се нижеха бедите, така можеха да се занижат и добрите новини. Акън щеше да разкаже какво са целели с Нюзхет и така да се разбере причината за непонятните престъпления…

Баща ми се обажда от осветената витрина на магазина за облекло на възлово място, пъхнал едрото си тяло в кожата на Шерлок Холмс.

„Моля те, внимавай Мющак, това е важно, защото, ако научиш защо е убита жертвата, ще разбереш и кои са убийците.“

Искам да се доверя на баща си и да повярвам свещено на всяка негова дума. Но паметта ми, сякаш беше много важно, връщаше газенето през снега преди само двайсет и четири часа по улиците на същия район. Газене ли, та това си беше бягство. Да изчезна час по-скоро паникьосан от онзи кървав апартамент и снежната улица. Но сега нямаше защо да бързам. Защото не аз нападнах Акън, но снощи… В блока „Сахтиян“, на улица „Ханъмефенди“ в Шишли, с ножа за писма с туграта на султан Мехмед Завоевателя на дръжката, забит в шията на Нюзхет… Завоевателя… Пак стигнахме до великия владетел…