Убийството на султана
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2248-6
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убийството на султана». Краткое содержание книги:
Косата ми настръхна.
– Гроб ли?
– Казах гроб, но имам предвид мавзолей – леко размаха баретата в дясната си ръка. – Искаха да бъде разкрита нечия гробница. Нужно било разрешение от Дирекцията на фондациите или нещо такова… Акън дори щеше да ходи в Бурса.
Бурса ли? Там се намираше мавзолеят на Мурад II. В двора на комплекса „Мурадие“… Бяхме го посетили с Нюзхет. Хълм сред засенчени от вечни дървета гробници… Беше невероятен есенен ден… Почервеняващи листа, лек морски полъх, пърхащи по фонтана на джамията гълъби… Щастие, запечатано в сините очи на Нюзхет… А градината изглеждаше някак тъжна… В тишината на отминалата слава, изчезналото великолепие, древните церемонии. Във властта на горчивата истина за преходността на живота. В усещането за сливане на определялите някога държавни, народни и човешки съдби личности със земята, въздуха и водата. Да, отдавна разложилите се тела на хората, чиито звездни мигове знаехме наизуст, чийто живот беше тема на разработките и дисертациите ни бяха на няколко крачки от нас. Не само на Мурад II, но и на любимия му син Алаедин Али, който може би щеше да наследи трона, ако беше останал жив… Каквито и да са били отношенията им, Завоевателя е уважил бащината си воля и е изпълнил повелята му.
„Да ме положат в съседния гроб до сина ми Алаедин Али. Да съградят отгоре ми четиристенна гробница. Непокрита, та да ме вали дъждът. Да не полагат до мен повече никой от рода ми.“
Освен Мурад II тук бяха погребани принцове и важни особи от османската династия… Хюма хатун, майката на Завоевателя… И, разбира се, синовете му – принц Мустафа и живелият трудно Джем султан… Обаче последен в първата османска столица Бурса е бил погребан Мурад II. Естествено, Нюзхет и Акън са се интересували от неговата гробница. Сигурно са възнамерявали да разкрият мавзолея и да изследват останалите от трупа кости. Тахир Хакъ обаче не вярваше, че това е бил проектът на Нюзхет. Но това не променяше действителността. Ето че думите на Теоман доказваха интереса към тази тема на старата ми любов. Ах, да можеше Акън да проговори… Но вместо да се тюхкам, трябваше да не изпускам сгодния случай.
– Защо са искали да отворят гроба? Акън споменавал ли ви е?
– Че как иначе? Звъняха на малкия ми брат.
Какво? Каква връзка имаше малкият му брат със смъртта на шестия османски владетел Мурад II?
– Текин е съдебен лекар… – веднага задоволи любопитството ми. – Искаха да се консултират с него.
– За какво?
– Как е умрял човекът в мавзолея.
– А кой е бил той?
– Това не зная… Но сигурно е историческа личност… – не беше убеден. – А може би не?
– Прав сте, такъв трябва да е бил – потвърдих. – Защо историци биха се интересували от съвременна личност, би трябвало да е историческа… Никакво име ли не спомена? Примерно Мурад II или Завоевателя…
Погледна ме чистосърдечно.
– Не мисля… Доколкото си спомням, интересуваха се от техническия аспект.
Замълча. Трябваше да продължа да чопля, за да го накарам да проговори.
– Под технически аспект времето за изгниване на трупа ли са разбирали?
– Не, не – успокои ме. – Искаха да разберат дали е починал от естествена или насилствена смърт. Как му се викаше на това… Текин го каза… А, токсикология… Токсикология…
– Науката за отровите… И отровен ли е бил онзи в мавзолея?
– Не зная… Нали ви казах, че не се интересувах много…
Пак се почувствах като детектив. Татковата гордост…
Оправи историята и се залови за престъпленията. Хайде стига преувеличения, не разрешавам убийство, а гледам да отърва кожата, нищо повече…
– Брат ви знае ли чий е трупът в гробницата? Тоест Акън дали му е казал?
Умът му отново трябваше да се напрегне…
– Не мисля, защото говориха с Текин по телефона. Пред мен… Ако бяха споменали Завоевателя или друг султан, щях да чуя…
– Спомняте ли си за какво точно са говорили?
Изразът му наподоби нещо средно между любопитство и съмнение.
– Защо ме питате? Има ли връзка с раняването на Акън?
Хайде, детектив Мющак, отговори както трябва. „Не забравяй, че най-удачният отговор е най-простият – обади се баща ми сред мъглявите спомени. – Не се мъчи и по-важното – не давай повод за повече въпроси.“
– Възможно е… – казах, прикривайки се зад маската на потънал в дълбоки разсъждения човек. – Опитвам се да открия някаква връзка.
– Разбирам… Акън попита: „Можете ли да разберете как е умрял човекът в гробницата?“ Интересуваше го дали човекът е починал от естествена смърт или от отравяне. Текин отговори, че това зависи от състоянието на тялото… Тоест можели да разберат от останките по космите и ноктите.