Убийството на султана

„От онези, за които намекваш… – казах натъртено. – Аз съм доволен от начина си на живот… И не искам друг.“

Ако бях поискал, нито щях да се забъркам в случая с Нюзхет, нито щях да седя на дървената пейка в студения коридор. Можех и да се оженя за нея… Дори можехме да имаме деца. Невин… Втората жена след незабравимата ми любов, чиято усмивка ми връщаше радостта от живота. Но не можех да си я представя като любовница. По-скоро не желаех, потисках чувствата си. Иначе защо да я сънувам също като братовчедка си Шазие… С пухкавите и устни и големи гърди… Да, добре направих, че стоях далеч от нея… „И все пак това момче има някакъв здрав разум.“ Разбира се, че има… Нямаше да се получи. И не само заради разликата във възрастта. Преживяното, виждането за живота, очакванията ни… „Аз съм тъжна есен, а ти – пролет, разбери го и се откажи…“ И най-важното: това момиче ми беше студентка.

– Всъщност и Платон е бил студент на Сократ… – все още се опитваше да поправи грешката си Теоман. – Сократ го е учел и на история, и на любов…

– На философия – поправих го. – Сократ не е бил историк, а философ.

– О! – пламна кръглото като луна лице на вътрешния архитект. – Прав сте, Сократ е бил философ. Този случай съвсем ме обърка… Но всъщност исках да кажа, че едно време тези отношения са се посрещали съвсем нормално.

Това пък сега какво значеше? Да не ме сваляше? Не, къде ти… Чакай, чакай, този премрежен поглед в кравешките му очи не е на добре… А може да се опитва да разбере дали нямаме отношения с Акън. Не, и това не е… Само е нагъл, така си говори… Трябваше да се разгранича, за да престане да ме притеснява с приказките си.

– Разработената от Сократ и Платон философия е далеч по-важна от отношенията им. Изобщо не ме засягат сексуалните им наклонности.

Вероятно постигнах целта си, тъй като за малко млъкна. Но очевидно, когато не се лигавеше, не можеше да мълчи дълго…

– Онази убита жена – започна отново. – Госпожа Нюзхет… Нали бяхте близки с нея?

Ако бях отрекъл, а Акън случайно му беше споменал за легендарната ни любов, всичките ми лъжи щяха да лъснат.

– Нюзхет ми беше приятелка… – започнах, решен да разкрия онази част от истината, която не би ми навредила. – Бяхме заедно дълго време. Бог да я прости, добър човек беше.

– Била и много способен историк.

– Така е… – Изведнъж схванах как съм на път да пропусна изключително удобен случай и веднага се хванах за думите му. – Ами… господин Теоман, Акън споменавал ли ви е по какво са работили? Имам предвид разработката им с Нюзхет…

– Неее, рядко разговаряхме у дома… Всъщност не се засичахме често – погледна дяволито. – Аз обичам нощния живот… По-дълго бяхме заедно на закуска в неделя. Но тогава изобщо не говорехме за работа. Защо да си кривя душата, не се интересувам твърде от история… – замълча. – Но май ставаше дума за някакъв гроб…