Хамилтън: Кодово название Coq Rouge
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Хамилтън #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-8308-18-2
- Переводчик: Мариян Петров
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Хамилтън: Кодово название Coq Rouge». Краткое содержание книги:
И бе напълно уверен в това. Просто всичко се случи твърде бързо. Револверът му се намираше на по-малко от метър и половина разстояние и чул звуци в антрето, се хвърли към канапето, пъхна ръка под най-близката възглавница и точно в момента, в който успя да напипа кобура, разбра, че е закъснял.
Над него стоеше този израелски — така си помисли отначало — агент, насочил дулото на револвера си в лицето му — именно револвер, а не пистолет, каквито ползваха шведските полицаи.
Освен това този човек говореше на английски. Абделкадер не разбираше всичките думи, но общият смисъл му бе съвсем ясен: “Едно невнимателно движение на ръката ти под възглавницата и ще умреш, момче. Разбираш ли? Бавно. Много бавно вадим ръце и виждаме какво имаме там…”
В следващия миг той се оказа съборен по някакъв начин и вече лежеше по гръб със собствения си револвер, насочен към него. А вторият непознат се надсмиваше издевателски над оръжието му.
— Да-а, момче, мислиш се за Клинт Истууд и имаш “Магнум-44”, а? И как възнамеряваше да останеш на крака, когато започне канонадата? О’кей, къде са нещицата? Имаш на разположение само пет секунди, за да кажеш къде са вещите? Не ни трябваш ти, лайно, а вещите. Ако кажеш, ще живееш, в противен случай ще налапаш собствения си дяволски и проклет от бога “Магнум”!
И усетил огромното дуло на револвера пред устата си, той закрещя истерично: “Всичко е в канапето, зашито е в канапето от задната страна, дявол да го вземе. Само не стреляйте!..”
След това Машраф и двамата му приятели се озоваха пред стената. Опрени на нея с ръце и разкрачили крака, те престояха така около четвърт час, докато не дойде униформен полицай и не ги прибра.
И тогава той, Машраф, откри, че са ги заловили само двама души и че освен това те говореха помежду си на шведски, тоест бяха всичко на всичко шведски полицаи.
Извадиха от вътрешния му джоб неговия нож и разрязаха с него канапето от задната страна, където намериха оръжието.
Абделкадер Машраф не изпитваше никакви илюзии и по отношение на другите тайници в дома си. Разбира се, че щяха да намерят всичко.
Апелтофт и Карл се върнаха в своя общ работен кабинет. Донесоха със себе си конфискуваното оръжие, а останалото оставиха под разпореждането на екипа на Юнгдал. Сега на масата пред тях лежеше значителен арсенал.
— Не мога да разбера — каза Апелтофт, — защо ти е толкова весело, дяволе.
Карл вдигна огромния револвер и усмихвайки се, го завъртя, пред себе си.
— Опитай се да стреляш с такъв и ще разбереш. Откатът му е като на пушка за слонове, а точността като, например, на оръдието на кралския кораб “Ваза” — заяви Карл. — По- голям обаче, безспорно, няма. Когато Клинт започнал да го използва във филмите си, говори се, започнали да го разграбват в САЩ.
— Клинт ли? — учуди се Апелтофт, но остави въпроса си да виси във въздуха. — Има по-важни неща, над които да поразсъждаваме. Например, какво имаме — терористи или въоръжени престъпници?
Карл клонеше към определението “престъпници”. Това оръжие на Клинт Истууд бе само играчка, която не можеше да се използва срещу човек. Другото, по-малкото, бе значително по-интересно — автоматичен браунинг, калибър 32, със седем патрона в пълнителя.
Откраднатият АК-47 нямаше патрони, но такива можеха да се купят без разрешително във всеки ловен магазин, защото “Уинчестър-308” бе един от най-разпространените калибри за лов на елени. Обстоятелството обаче, че в квартирата липсваха патрони за него, във всеки случай свидетелстваше, че притежателят му — един от тримата крадци — не е имал никакви определени планове за използването му.
Голямото количество налични пари — 246 345 крони в картонени кутии от обувки пък свидетелстваше, по-скоро, че се занимаваха с продажба на крадени вещи и наркотици. Юнгдал и хората му щяха скоро да разберат това.
— Заключението ни е, че не са терористи, а обикновени престъпници — заяви Апелтофт.
— Съгласен съм — подкрепи го Карл. — И аз не мисля, че оръжието им би могло да бъде намерено при терористите.
Апелтофт го гледа със съмнение известно време, след това възрази:
— Така е, но нали този момък бе сложил ръка върху оръжието си, докато го залавяше.
— Не си представям, във всеки случай, терористите така. Техните револвери щяха да са готови и ту щяха да успеят да ги насочат срещу мен. А автоматичните им карабини не са зашити в облегалката на канапето под възглавници с тичащи елени.