Хамилтън: Кодово название Coq Rouge
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Хамилтън #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-8308-18-2
- Переводчик: Мариян Петров
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Хамилтън: Кодово название Coq Rouge». Краткое содержание книги:
— А ако се бе опитал да стреля?…
Апелтофт не довърши въпроса си. Наплашен от разсъжденията на Карл, той не искаше, просто отказваше да слуша онова, което бяха принудени да чуват “служебните” му уши. Професионално погледнато, Карл бе допуснал служебна грешка. И ако някой от тези идиотски крадци се обърнеше към съда, на Апелтофт щеше да му се наложи да играе ролята на блюстител на реда, пътуващ в автобус, който, видите ли, нищо не е чул и нищо не е видял от онова, което “уж” се е случило пред очите му.
Отговаряйки му, Карл бе застанал с гръб към него и разглеждаше оръжието, което вече изучаваше за трети път.
— Ако този дявол бе извадил своя “Магнум-44”, то той щеше да умре. При това щеше да се случи най-ужасното нещо. Неслунд щеше да “получи” своя убиец. Не е ли така?
Карл се обърна и погледна към Апелтофт.
Въпросът му бе много неприятен. Не, не защото намекваше за липса на угризения на съвестта при шефа на шведската служба за сигурност, а по простата причина, че това заключение означаваше, че вече нямаше да разполагат с реални следи за намирането на истинския убиец.
— Разбирам какво имаш предвид — отговори тихо Апелтофт. — И най-ужасното е, че трябва да се съглася с теб. Дявол да го вземе, бързо се учиш!
— Ние тримата обаче искаме да намерим убиеца, нали?
— Да, искаме. Ще можем ли обаче?
— Къде да го търсим сега? Сред палестинците, които засякоха в Упсала ли? Има ли смисъл в това?
— Мисля, че не. Всичко това е просто театър, въпреки че никога не трябва да си напълно сигурен в нищо.
— Ако те, дори по погрешка, все пак намерят нещо, ще ни съобщят ли?
— Вероятно.
— Тогава да плюем на тях. Какво ни остава?
Налагаше се Анелис Рюден да бъде отнесена вече в графата на изчерпаните възможности. Наистина, оставаше неясно защо Фолкесон бе записал телефонния й номер. Можеше обаче, чисто и просто, някой да ги бе “наклепал”, че те, тоест тя или момчето й, знаят нещо, макар и това да не бе истина.
От останалите трима шведи само Хедлунд представляваше интерес като формално заподозрян в “незаконно притежание на оръжие”. Особено намерения в него пълнител с патрони за АК-47 бе истинско оръжие на терористи. Дали не бе останал от по-голяма партида?
Възможността не трябваше да се изключва. Трябваше да се заемат с конфискуваното от Хедлунд. Трябваше да се получат нови данни, но от тази гледна точка не си заслужаваше явно да се разчита на резултати от разпитите, защото нали Хедлунд бе единственият от четиримата, който се държеше наперено. Бе заявил кратко и ясно на следователите си, че въобще не възнамерява да отговаря на въпросите им и че не иска предложения му адвокат, а иска собствен такъв и лично се бе свързал с един от най-известните в страната. И “звездата” от адвокатурата долетял като стрела, поел защитата му и съобщил, че клиентът му не е длъжен да отговаря на въпроси в отсъствието на адвоката му. Той обаче, тоест адвокатът, поради много важен съдебен процес, не можел да отдели време за този случай преди денонощие и половина.
— И така — каза Апелтофт, — трябва да съсредоточим вниманието си преди всичко върху Хедлунд. Имаш ли някакви предложения?
— Имам — каза Карл. — Искам да разгледам книгите му, за да разбера какво представлява. А ти се заеми с писмата му и останалото. След това ще го обсъдим. Ставали?
— Само че от утре сутрин? — попита уморено Апелтофт.
Чувстваше се много стар полицай от сигурността.
— Разбира се — отговори по-младият му колега, ако бе наистина такъв. В момента обаче бе именно такъв. — Разбира се, че нямам нищо против. Вече не мога да мисля. Значи е време да вървим да спим.
Телефонът иззвъня. Апелтофт отговори с кратко изгрухтяване, след това само с думата “естествено” и остави слушалката.
— Беше Неслунд — каза той. — Шерлок Холмс иска да те види веднага. Той също още работи. Да се видим утре?
Кимнаха си един на другиго и се разделиха.
Шефът на спецотдела Хенрик П. Неслунд бе в превъзходно настроение. Всичко вървеше почти като по мед и масло. Дори свръх очакванията. Четиримата леви екстремисти бяха задържани по напълно приемливи основания. Според пресмятанията му, залавянето на седемте палестинци щеше да приключи с депортирането на трима или четирима от тях по закона за тероризма, което бе достатъчно оправдание пред пресата, дори и ако в останалите части на организираната операция възникнеше някаква пробойна. Освен това този Хамилтън се бе ориентирал мигновено и бе намерил тайното леговище на палестинските терористи и търговци на наркотици в Сьодертеле. Така че засега операцията се развиваше напълно успешно. Като при това се разчиташе, че през следващата седмица разследването ще доведе поне до минимален резултат. Можеха да се надяват, че разпитите, обработката на материалите от домашния обиск и анализът на няколкостотинте интересни телефонни разговори щяха явно да доведат до реални резултати (забавянето бе свързано с трудностите при превода на записите на разговорите на арабските диалекти). Най-важното за Неслунд обаче бе това, че всичко вървеше по план, защото така се чувстваше в свои води. Оставаше обаче най-трудното, а именно да се позвъни на заподозрения престъпник, на този хитър дявол, който не бе толкова лесно да бъде разтърсен. Неслунд все пак надуши една възможност и старателно я обсъди с някои хора от “откритата служба”. Последната бе добре осведомена за операцията по залавянето в Сьодертеле. Така Хамилтън се оказа човекът, който можеше да реши проблема до края.