Прекрасният нов свят
- Автор: Хаксли Олдос Леонард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Прекрасният нов свят». Краткое содержание книги:
— Оооо! — възкликнаха едновременно всички сто шестдесет и две делти, сякаш наблюдаваха фойерверки.
Младият мъж загреба шепа кутийки с хапчета.
— Хайде — рече той със заповеднически тон, — минавайте напред, моля. Един по един и без блъскане.
Един по един, без блъскане, близнаците запристъпяха напред. Първо двама мъже, после една жена, после още един мъж, после три жени, после…
Дивакът стоеше и наблюдаваше. „О, прекрасен нов свят! Прекрасен нов свят!“ Пеещите думи като че ли зазвучаха поновому. Те му се бяха надсмивали в неговото страдание и мъка; бяха му се подигравали с такава отвратителна нотка на циничен присмех! Със сатанинска гавра те бяха наблегнали на ниската подлост, на отвратителната грозота на кошмара. Сега най-неочаквано затръбиха за бой, за атака: „О, прекрасен нов свят!“ Миранда възвестяваше възможността за красота, възможността за превръщането и на кошмара в нещо хубаво и благородно. „О, прекрасен нов свят!“ Това бе предизвикателство, заповед.
— Не се блъскайте там! — изкрещя яростно заместник-подкасиерът. Той хлопна капака на желязната каса. — Ще преустановя раздаването, ако не се държите прилично.
Делтите зароптаха, посбутаха се помежду си и се умириха. Заплахата бе подействувала. Да ги лишат от сома — каква кошмарна мисъл.
— Ето така е по-добре — рече младият мъж и отново отвори касата.
Линда бе живяла като робиня й бе умряла, останалите трябваше да живеят свободни, а светът трябваше да стане красив. Това е възмездие, дълг. И изведнъж Дивакът прозря съвсем ясно какво точно трябва да направи; сякаш се отвори капак на прозорец или се вдигна завеса.
— Преминавайте! — рече заместник-подкасиерът.
Още една жена в сиво-кафяво пристъпи напред.
— Спрете! — провикна се гръмко Дивакът. — Спрете!
Той си проправи път до масата — изумени, делтите се вторачиха в него.
— О, Форд! — възкликна тихичко заместник-подкасиерът. — Та това е Дивакът. — Обзе го страх.
— Чуйте ме, умолявам ви — извика настойчиво Дивакът. — „Дайте ми на заем своя слух…“42 Той никога досега не бе говорил публично и откри, че му е много трудно да изразява онова, което иска да каже. — Не вземайте този ужасен боклук. Той е отрова, отрова.
— Вижте, господин Дивак — заговори заместник-подкасиерът с угодническа усмивка. — Дали бихте имали нещо против да ми позволите да…
— Отрова за душата, както и за тялото.
— Да, но не бихте ли ми позволили да продължа раздаването? Ето това се казва разумен човек. — С предпазливата нежност на човек, който погалва някакъв прочут със своята свирепост звяр, той потупа Дивака по ръката. — Само ми позволете да…
— За нищо на света! — извика Дивакът.
— Но вижте какво, приятелче…
— Изхвърлете целия този боклук, тази ужасна отрова.
Думите „Изхвърлете целия този боклук!“ се врязаха през надиплените пластове на тъпота чак до живеца на съзнанието на делтите. От тълпата се надигна гневен ропот.
— Идвам да ви донеса свобода — рече Дивакът, обръщайки се назад към близнаците. — Идвам…
Заместник-подкасиерът не чу нищо повече — той се измъкна от фоайето и затърси някакъв номер в телефонния указател.
— Не си е у дома — обобщи Бърнард. — Не е нито в моя апартамент, нито в твоя. Не е в „Афродитеум“, нито в Центъра, нито в Института. Къде може да е отишъл тогава?
Хелмхолц сви рамене. Бяха се върнали от работа, като очакваха, че ще заварят Дивака да ги чака на някое от обичайните им места за срещи, но от момъка нямаше и следа. А това бе досадно, тъй като бяха възнамерявали да отскочат до Биариц с четириместния спортокоптер на Хелмхолц. Щяха да закъснеят за вечеря, ако Дивакът не дойдеше по-скоро.
— Ще го изчакаме още пет минути — каза Хелмхолц. — Не се ли появи дотогава, ще…
Прекъсна го телефонен звън. Той вдигна слушалката.
— Ало. На телефона. — Последва продължителна пауза. — Форд в таратайка! — изруга той. — Веднага идвам!
— Какво е станало? — попита Бърнард.
— Обади са един мой познат от Мортаториума на „Парк Лейн“ — отговори Хелмхолц. — Дивакът е там. И май е полудял. Във всеки случай работата е спешна. Ще дойдеш ли с мен?
42
„Юлий Цезар“, д. III, сц. 2. Б.пр.