Прекрасният нов свят
- Автор: Хаксли Олдос Леонард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Прекрасният нов свят». Краткое содержание книги:
Две минути по-късно Гласът и вапоризираната сома бяха постигнали своето. Облени в сълзи, делтите се целуваха и прегръщаха помежду си — по половин дузина близнаци наведнъж в групова прегръдка. Дори Хелмхолц и Дивакът едва не се разплакаха. От канцеларията донесоха още кутийки с хапчета, набързо се организира ново раздаване и на фона на дълбоко нежните баритонови прощални слова на Гласа близнаците се разотидоха с такива ридания, сякаш сърцата им щяха да се пръснат.
— Довиждане, мои най-скъпи, най-свидни приятели, Форд да ви пази! Довиждане, мои най-скъпи, най-свидни приятели, Форд да ви пази! Довиждане, мои най-скъпи, най-свидни…
Когато и последният от делтите си тръгна, полицаят изключи музикалната кутия. Ангелският глас замлъкна.
— С добро ли ще тръгнете — попита сержантът, — или ще се наложи да ви упояваме? — Той насочи застрашително водния си пистолет.
— О, ще дойдем с добро — отговори Дивакът, като попипваше ту разсечената си устна, ту охлузената шия, ту ухапаната си лява ръка.
Като продължаваше да притиска една носна кърпа до кървящия си нос, Хелмхолц кимна в потвърждение.
Бърнард, който бе дошъл в, съзнание и си бе възвърнал способността да си служи с краката си, избра именно този момент, за да се придвижи колкото се може по-незабелязано към вратата.
— Ей ти там! — извика сержантът и един дългозурлест полицай с противогаз прекоси тичешком фоайето и постави ръка върху рамото на младия мъж.
Бърнард се обърна с изражение на обидена невинност. Да се измъква ли? Подобно нещо и през ум не му е минавало!
— Макар че за какво ли съм ви притрябвал? — рече той на сержанта. — Ей, Форду, наистина не мога да си представя.
— Вие сте приятел на задържаните, нали така?
— Ами… — започна Бърнард и се поколеба. Не, наистина, не можеше да отрече това. — И защо да не съм? — попита той.
— Тогава да вървим — рече сержантът и тръгна към вратата и към очакващата ги полицейска кола.
Глава шестнадесета
Стаята, в която тримата бяха въведени, се оказа кабинетът на Вселенския контрольор.
— Негово фордородие ще слезе след малко. — Икономът гама ги остави сами.
Хелмхолц звучно се разсмя.
— Това ми прилича много повече на вечеринка с кофеинов разтвор, отколкото на съдебен процес — рече той и като се отпусна, потъна в най-луксозното пневматично кресло, което някога бе виждал. — Усмихни се, Бърнард — добави той, забелязвайки позеленялото нещастно лице на приятеля си. На Бърнард обаче не му беше до усмивки — без да отговори, без дори да погледне Хелмхолц, той отиде и седна на най-неудобния стол в стаята, грижливо избран със смътната надежда, че така ще може да смекчи някак си гнева на висшестоящата власт.
Дивакът междувременно сновеше неспокойно из стаята, като оглеждаше с бегло любопитство книгите по полиците, звукозаписните ролки и бобините за машините за четене в номерираните им гнезда. На масата до прозореца се намираше масивен том, подвързан в мека черна изкуствена кожа и щампован с огромни златни Т-образни знаци. Той го взе и го отвори. „МОЯТ ЖИВОТ И РАБОТА, разказани от Нашия Форд“. Книгата бе издадена в Детройт от Обществото за прослава на фордознанието. Безучастно запрелиства страниците, прочете оттук-оттам по някое изречение и тъкмо бе стигнал до заключението, че книгата не представлява интерес за него, когато вратата се отвори и с чевръста стъпка в стаята влезе Постоянният вселенски контрольор за Западна Европа.
Мустафа Монд се ръкува и с тримата поред, но се обърна единствено към Дивака.
— Значи много-много не ви харесва цивилизацията, господин Дивак? — попита той.
Дивакът го погледна. Беше се приготвил да лъже, да вилнее, да се държи враждебно, но ободрен от добродушната интелигентност, изписана по лицето на Контрольора, той реши да каже откровено истината.
— Не! — поклати глава той.
Бърнард се сепна, по лицето му се изписа ужас. Какво ли щеше да си помисли Контрольорът? Да му лепнат клеймо, че е приятел на човек, който заявява, че не харесва цивилизацията! И заявява това открито, и то на кого? Не на друг, а на самия Вселенски контрольор — какъв ужас!