Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Елида го прие като покана и доближи масата им, свела глава в почтителен поклон.
- П-простете, че ви прекъсвам - изпелтечи, извърнала лице към тъмнокосата хубавица.
Заекването винаги караше хората да се чувстват неловко, да свалят наивно гарда си, нетърпеливи да се отдалечат. Готови да ѝ кажат онова, което я интересуваше.
- Станало ли е нещо? - попита елфата с дрезгав и прекрасен глас, точно такъв, какъвто Елида винаги си бе представяла, че притежават най-изтънчените красавици, такъв, какъвто подлудяваше мъжете.
И ако съдеше по усмивките на елфите около нея, Елида не се и съмняваше, че им въздейства именно в тази посока.
Долната ѝ устна затрепери и тя я прехапа.
- Аз... аз търся някого. Каза, че ще ме чака тук, но... - Тя надникна към воините и пак започна да върти халката на пръста си. - В-в-видях униформите ви и р-реших, че може да го познавате.
Бодрото настроение на компанията им лека-полека отстъпваше място на предпазливостта. И съжаление - от страна на красавицата. Или заради пелтеченето, или заради издайническите белези по външния ѝ вид: млада жена, страдаща по любовник, когото едва ли щеше да намери.
- Как се казва? - попита по-високата елфа, навярно сестра на другата, ако съдеше по еднаквата им смугла кожа и тъмна коса.
Елида преглътна достатъчно драматично, че гърлото ѝ да подскочи видимо.
- Н-не исках да ви безпокоя - поде уклончиво. - Но просто ми се сторихте д-д-добродушни.
Единият елф измърмори, че трябвало да си вземат още питиета, а двама от другите се надигнаха с него. Двамата, които останаха на масата, като че ли също искаха да се измъкнат, но командирката им стрелна кос поглед, който ги прикова неподвижни.
- Не ни безпокоиш - увери я красавицата, махвайки с фината си ръка. Беше не по-висока от Елида, но имаше поведение на кралица. - Искаш ли да ти поръчаме нещо за хапване?
Всеки лесно се ласкаеше, лесно се подвеждаше, независимо дали ушите му бяха заострени, или заоблени...
Елида пристъпи към нея.
- Не, благодаря. Не искам д-да ви притеснявам.
Елида спря на ръка разстояние от тях и елфата разшири ноздри, несъмнено подушила некъпаното ѝ от седмици тяло. Въпреки това бе така любезна да си замълчи, обхождайки с очи лицето ѝ.
- Как се казва приятелят ти? - подкани я командирката с груб глас, коренно различен от този на сестра ѝ.
- Каирн - прошепна Елида. - Казва се Каирн.
Единият от елфите изруга, другият измери Елида от глава до пети.
Двете елфи обаче застинаха.
- Т-той служи на кралицата - обясни Елида и очите ѝ запрескачаха от лице на лице с надежда. - Познавате ли го?
- Да - отговори командирката с притьмнели очи. - И ти... любовница ли си му?
Елида накара лицето си да почервенее, замисляйки се за всички унизителни моменти по пътя им дотук: като цикъла ѝ, ходенето по нужда...
- Трябва да говоря с него - каза накрая.
А после щеше да разбере и къде се намира Майев.
Тъмнокосата хубавица пророни глухо:
- Как се казваш, дете?
- Финула - излъга Елида, използвайки името на бавачката си.
- Ще ти дам един съвет - провлачи единият от елфите и отпи глътка бира. - Щом си успяла да се измъкнеш от Каирн, не го търси.
Командирката му го удостои с предупредителен поглед.
- Каирн е положил кръвна клетва пред кралицата ни.
- Това не го прави по-малък кучи син - отвърна елфът.
Елфата изръмжа толкова гневно, че той мигом си науми да провери какво се случва с питиетата им.
Елида преви рамене.
- Значи... Значи го познавате?
- Имала си среща с Каирн? - попита я вместо отговор красавицата.
Елида кимна.
Двете елфи се спогледаха.
- Не знаем къде е - рече командирката.
Лъжеше. Елида видя погледа, който сестрите си размениха. Решението им да не ѝ казват - или за да предпазят беззащитното простосмъртно момиче, за което я имаха, или от преданост към Каирн. Или към всички елфи, взели в леглото си простосмъртни, отказвайки да поемат отговорност няколко месеца по-късно. Лоркан се бе появил на бял свят след такава връзка, а после го бяха изхвърлили на улицата.
Подобна идея я подтикна да стисне зъби, макар че челюстта ѝ остана видимо отпусната.
Не с гняв ще си помогнеш - учеше я Финула, - а с разум.
Взе си бележка. При следващата кръчма нямаше да се представя като толкова жалка. Нито като зарязана любовница, носеща детето му.
Но нямаше да спре да обикаля кръчмите, докато не получеше отговор. А получеше ли отговор, щеше да посети и следващата кръчма, за да го потвърди.