Кралство на пепелта

Часовете никога не му бяха тежали повече.

Докато наглеждаше войниците на пост по южния край на армията, запечатвайки в съзнанието си основните артерии в лагера им, Лоркан непрестанно хвърляше по едно око към града.

Неговият град - поне едно време беше. Никога, дори през детството му, прекарано в сенките на същия този град, не му беше хрумвало, че ще се превърне във вражеско укрепление. Както и че Майев, макар и да го бе бичувала и наказвала за най-малкото неподчинение или просто за развлечение, ще се превърне във враг, не по-безобиден от Ераван. А сега бяха изпратили Елида в лапите ѝ - въпреки че Лоркан едва склони да я пусне.

Дори да я заловяха, дори да откриеха коя е, той нямаше как да разбере. Тя не владееше никаква магия, освен бдителния поглед на богинята върху рамото си и завидната способност да остава незабелязана, да се преобразява в онова, което околните очакваха от нея. Ако изпаднеше в опасност, съзнанието ѝ нямаше как да му изпрати магически сигнал.

Независимо от всичко Лоркан остана настрана. Погледа с притаен дъх как минава по моста, как преминава покрай стражите в двата му края, без да предизвика нито капка подозрение. Майев не допускаше полуелфи и човеци да живеят в Доранел, преди да се докажат като достойни, но кратките посещения бяха позволени.

След като я проследи с поглед, Лоркан тръгна да разузнава. Знаеше, че Белия трън го беше изпратил да наблюдава южната страна на армията, защото точно оттам щеше да се върне Елида. Ако изобщо се върнеше.

Белия трън пое западната и северната страна, а Гавриел - източния лагер над водопада.

Следобедното слънце вече се спускаше към далечното море, когато се завърнаха в малката си база.

- Нещо? - попита дрезгаво Роуан.

Лоркан поклати глава.

- Нито от Елида, нито от разузнаването ми. Дежурствата на стражите са стриктни, но не и непробиваеми. Разположили са наблюдатели по дървета на десетина километра от периметъра на армията.

Познаваше някои от тях. Беше ги командвал. Като врагове ли трябваше да ги възприема вече?

Гавриел, също толкова задъхан, седна на един камък.

- Над източния лагер имат въздушен патрул. И стражи по края на гората.

Роуан се облегна на един великански бор и скръсти ръце.

- Какви птици?

- Главно грабливи - отговори Гавриел. Елитни войници, значи. Най-опитните разузнавачи. - Не видях от твоя род.

Или бяха поели с армадата към Терасен, или Майев ги беше унищожила.

Роуан прокара ръка по челюстта си.

- Лагерът по западната равнина също е добре охраняван. Стражата на северния е в по-разпуснат вид, но вълците по планинските проходи вероятно им вършат половината работа.

Нямаше смисъл да обсъждат причината за мобилизирането на армията. Дестинацията ѝ. Дали поражението на Майев край бреговете на Ейлве не беше достатъчно да я тласне към съюз с Морат - и да изпрати войската си да срине Терасен.

Лоркан впери очи в гористия склон под тях, напрягайки слух за пращящи клонки и шумолене на листа.