Обединени от божества
- Автор: Лало Джоузеф Р.
- Серия: Книгата на Дийкън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG-BOOKS
- ISBN: 9789542989172
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обединени от божества». Краткое содержание книги:
Втората книга от трилогията Книга на Дийкън продължава историята на младата Миранда селесте. Усъвършенствала магическите си умения и твърдо решена да сложи край на войната, опустошаваща родната й земя, девойката се отправя в търсенето на петимата орисани от съдбата Избрани. Всеки нов воин е нова стъпка към мира, но дали Миранда ще съумее да се справи с очаквщите я предизвикателства?
Тя започна да нанася жестоки удари с каменните си нокти. Оживелият умело ги отразяваше, същевременно отстъпвайки. Ударите биваха посрещани с такава сила, че камъкът й започна да се напуква и рони. Накрая лявата й ръка се отчупи и Избраната отстъпи назад. Противникът й не спря. Завъртайки оръжието си, за да набере инерция, той започна да атакува отново и отново с острието на алебардата. По снагата на метаморфозиращата започнаха да пробягват пукнатини.
Накрая мъжът заби върха на алебардата си в гърдите й. Острието разсече камъка и потъна дълбоко в него, а проблясък на кристала пръсна отслабеното създание, което се строполи в купчина отломки.
— Чудя се… възможно ли е да е толкова лесно? Някак се съмнявам — изрече на глас арогантният мъж.
Едно след друго парчетата почерняха и се запалиха. След секунди стотици пламъци с големината на юмрук се издигнаха във въздуха. Завъртяха се и се сляха, оформяйки огнена снага, чиито очи блестяха от ярост. Кристалът в острието на алебардата засия ярко. Всяка атака на Избраната биваше посрещана с прецизен замах и магията разсичаше безплътната форма, като че беше солидна.
Накрая огнената форма увисна във въздуха за миг, преди да се раздели на половин дузина огнени кълба и да заобиколи противника си.
— Умни сме — отбеляза мъжът.
Огнените кълба се втурнаха в атака, но миг преди първото да го е достигнало, младежът заби алебардата си в земята и създаде мистичен щит. Напразно огънят се блъскаше в него. Не би трябвало младият мъж да притежава такава сила. Очевидно бе прикривал истинската си мощ. Избраната се оттегли и се съедини отново. За миг увисна неподвижно, преценявайки възможностите си. Бавно осъзна, че и без това намаляващата й сила бива изсмуквана. Обърна се и видя, че четирите плаща бяха протегнали въгленочерни ръце и изтегляха дълги огнени нишки, създавайки свои огнени кълба.
Избраната се понесе след тях. Щеше да е достатъчен и най-нищожният допир, за да ги подпали. Ако разполагаше с повече енергия, щеше да изстреля дълги огнени езици след тях, но понастоящем бе толкова отслабнала, че едва поддържаше формата. След като унищожи само една от платнените гнусотии, разбра, че не може да си позволи да пилее повече сили в огнената си същина. Отпусна се на земята и отново прие каменната форма.
— Отново камък? Покажи нещо ново — подигра се противникът.
Трите оставащи плащове запратиха откраднатия си огън. Първото кълбо се разби в каменната й снага. Жената светкавично прие огнената си форма, върна си останалите две и отново се трансформира в камък. Плащовете се приближиха, нанасяйки й удари с призрачните си крайници. Тя се отпусна на едно коляно, отслабена от раните, получени от неестествената субстанция, изграждаща ноктите. Събра сили, рязко се хвърли напред, съумявайки да сграбчи две от наметалата и да ги разкъса сред неистов вой. Третият плащ се отдръпна на безопасно разстояние.
Избраната повдигна ледения си взор и погледна в очите на противника, намиращ се все още под закрилата на щита си.
— Още по-добре, че отказваш да се присъединиш към нас. Не би ни била от полза — присмя се той.
Каменните очи се стесниха гневно. Избраната заби ръце в заледения калдъръм. Градът започна да се тресе. Внезапно земята изпод младия мъж се разцепи, отстъпила пред изникващи скали. Противникът полетя във въздуха. Тя бързо литна подире му, преобразена на вятър. С огромно усилие успя да откъсне алебардата от ръцете му и да я запрати надалеч. Сетне го заби в земята с цялата си сила. Задържа се за момент, за да се убеди, че няма да се надигне отново.
Насочи поглед на изток. Не й беше останала енергия. Много скоро щеше да бъде безпомощна. Избраната се издигна в небето. Нямаше време да намери Лейн. Докато се възстанови, трябваше да се задоволи с друг.
* * *
Бе спала неспокойния сън на чистото изтощение. Сега беше невъзможно да се спи. Нещо изключително могъщо, бе разтърсило планината през нощта. Този звук, наподобяващ екота на гръмотевица, бе я изтръгнал от съня. И впоследствие бе продължило да се носи боботене из долината и склоновете. Всеки тътен се разнасяше по-близо, разтърсвайки Миранда в далеч по-голяма степен от който и да било животински рев. Това бе звукът на лавина, планината се отърсваше от ледено-снежното си одеяло. Ако тътнежът я достигнеше, щеше да бъде затрупана без надежда да избяга. Излезе на открито и напрегна очи. Навсякъде около нея белият сняг изчезваше в нощта и не се виждаше нищо друго. Само гръмовният рев разкъсваше стената от черно и бяло. Вече се бе приближил достатъчно, за да накара земята да затрепери. Започнаха да се оформят каскади от сняг. Нямаше смисъл да бяга. Можеше само да се надява.