Обединени от божества

— Какво правиш тук? Какво стана? МИН, НЕ! — викна Миранда.

Секунди деляха спътничката й да не погълне на една хапка дребното същество. Дракончето застина. Новата форма на Избраната се обърна бавно към все още отворилата уста Мин. Безстрашно погледна зъбатата паст.

— Бих предпочела да се отървеш от животното, но в сегашното състояние на нещата, от нея може да има полза. Дръж я изкъсо и може да остане жива.

— Какво стана? — повторно залита Миранда, привеждайки се, за да вдигне катерицата.

— Нищо от случилото се не те касае. Достатъчно е да кажа, че дори и _моята_ сила не е безгранична. По-голямата част от нея бе изгубена в редица сблъсъци и ще се нуждая от известно време, за да я възстановя. Дотогава ще трябва да ме придружаваш, давайки живота си, ако възникне нужда, за да ме защитиш.

— Ще сторя всичко по силите си — каза девойката, протягайки ръка.

Наместо да позволи да бъде вдигната, гордата катерица скочи и се изкатери до рамото й.

— За съжаление това далеч няма да е адекватно. Затова ще ме отнесеш до Лейн. Единствено и само той е в състояние да ми предостави защита, ако възникне нужда — обясни Избраната.

— Не си могла да откриеш Лейн? — попита Миранда.

— Изникнаха по-настоятелни въпроси. Достатъчно въпроси. Ще го намериш. Забравяш спането, забравяш храненето. Докато не му бъда предадена, няма да позволяваш нищожните слабости, измъчващи вида ти, да ни забавят. Това ясно ли е? — поинтересува се създанието.

— Не мога да намеря Лейн. В момента търся нещо по-важно.

— Човеко, получи заповедите си. Следвай ги.

— Възможно е да съм открила друг Избран. Лейн е в състояние да се грижи сам за себе си, а аз мога да те защитя. Това трябва да бъде сторено.

— Няма да откриеш нищо полезно — отсече катерицата.

— Никога няма да откриеш нещо, ако не търсиш. А аз възнамерявам да го сторя. Ако не желаеш да дойдеш с мен, нищо не те спира да продължиш търсенето си сама.

Създанието на рамото й въздъхна изнервено.

— Бе израз на непростим оптимизъм от моя страна да си представя, че бих могла да накарам дребоумен смъртен да предприеме интелигентни и рационални действия. Няма значение. Възстановяването ми ще протече със същата скорост и по време на неразумно, безсмислено пътуване — оповести Избраната. — Угоди на глупостта си. След ден-два, когато се възстановя достатъчно, ще те оставя да преследваш задънените си цели.

Създанието се намести в Мирандината качулка, свивайки се около врата й, подавайки само муцунка.

— Върви — нареди тя.

Миранда бе възнамерявала да тръгне чак на сутринта, но сега не можеше да понесе и секунда чакане. Бе убедена, че ще намери още един Избран, а сега вбесяващата метаморфозираща щеше също да го види. Закрачи напред с гневно мълчание, следвана от преданата Мин. Нощем вятърът и студът бяха особено безмилостни, а разполагайки единствено със светлината от жезъла, девойката напредваше бавно. Напредъкът й се забави и допълнително, когато достигна местата, където бе вилняла лавината. Земята бе неравна и натрошена, големи късове втвърден сняг стърчаха под странни ъгли — сякаш някой бе дробил планината.