Истината за случая Хари Куебърт

- Добър ден, Хари.

- Преподобни!

- Търся дъщеря си, не я ли видяхте? Изпратих я да ни запази места, а тя изчезна някъде.

- Аз... мисля, че си тръгна.

- Тръгнала ли си е? Как така? Но филмът всеки момент ще започне.

След филма отидоха да ядат пица в Монтбъри. На връщане към Орора Джени сияеше - бе изживяла чудесна вечер. Искаше да изживее всички вечери и целия си живот с този човек.

- Хари, не ме карай вкъщи веднага - помоли тя. - Всичко беше толкова съвършено... Бих искала да удължа тази вечер. Бихме могли да отидем на плажа.

- На плажа ли? Защо на плажа? - попита той.

- Защото е толкова романтично! Паркирай до Гранд Бийч, там никога няма никой. Бихме могли да флиртуваме като студенти, легнали върху капака на колата. Да гледаме звездите и да се възползваме от нощта. Моля те...

Той понечи да откаже, но тя настоя. Тогава предложи да отидат в гората, а не на плажа. Плажът бе запазен за Нола. Паркира близо до Сайд Крийк Лейн и щом изгаси двигателя, Джени се хвърли да го целува по устата. Хвана му главата и го задуши с езика си, без да му поиска разрешение. Ръцете й го опипваха навсякъде, от устата й излизаха противни стеналия. В тясното купе на колата тя се качи отгоре му и той усети твърдите й зърна да се притискат в гърдите му. Беше чудесна жена, би била примерна съпруга и не искаше нищо друго. Би се оженил за нея още на другия ден, без да се колебае - много мъже мечтаеха за жена като Джени. Но мястото в сърцето му бе заето от четири букви: Н-О-Л-А.

- Хари - каза Джени. - Ти си мъжът, когото открай време очаквам.

- Благодаря.

- Щастлив ли си с мен?

Той не отговори, само я отблъсна нежно.

- Трябва да се прибираме, Джени. Не бях забелязал, че е толкова късно.

Колата потегли и пое към Орора.

Когато я свали пред дома й, Хари не видя, че тя плаче. Защо не й бе отговорил? Не я ли обичаше? Защо се чувстваше толкова самотна? Та нали не искаше много - единственото, за което мечтаеше, беше добър съпруг, който да я обича и закриля, да й подарява цветя от време на време и да я извежда на вечеря. Дори за да хапнат хотдог, ако няма много пари. Всъщност какво значение имаше Холивуд, ако обича някого и той също я обича? Застанала под навеса, тя проследи с поглед черния шевролет, който изчезна в нощта, и избухна в ридания. Скри лице в ръцете си, за да не я чуят родителите й, особено майка й, не искаше да й се отчита. Щеше да изчака да изгасят лампите горе, за да се прибере. Внезапно чу шум на двигател и вдигна глава с надеждата, че е Хари, който се връща да я прегърне и утеши. Само че беше полицейска кола, която спря пред къщата. Разпозна Травис Дон с патрулката, когото случаят бе довел пред дома на семейство Куин.

- Джени? Всичко наред ли е? - попита той през спуснатия прозорец на колата.

Тя сви рамене. Той изгаси мотора и отвори вратата. Преди да излезе от колата, разгъна внимателно прибрания в джоба му лист хартия и бързо препрочете написаното: