Царицата на Палмира [Танцът на боговете]

Аврелиан направи едва доловимо небрежно движение.

— Белегът ми още не е достатъчно красив, за да понесе сравнението с твоя, Цезаре. По-добре е той да остане скрит за очите на твоите гости. Впрочем, опарването от желязото сега е поносимо.

— Вярно е, вярно е! Бях забравил, че Аврелиан е най-издръжливият сред нас!

Галиен се засмя отново. Груб смях, който напомняше императорския. Най-после той се обърна към Максим, сякаш едва сега го виждаше.

— Теб, трибуне, не те каня да се съблечеш. Дамите, които са се потопили в този басейн, ще бъдат в опасност. Твоята слава се носи прекалено бързо и няма нужда ние да я насърчаваме допълнително.

Разнесоха се шеги. Максим се удари по гърдите.

— Тази слава изобщо не е заслужена, цезаре. Дамите в този басейн няма от какво да се страхуват. Никой бог, уви, не ме защитава от грозотата на белезите, които готите изрисуваха върху мен.

Цезарят намигна по-скоро студено, отколкото весело на Максим, въпреки че няколко жени се провикнаха от басейна, уверявайки, че не е справедливо само Галиен да дава оценки за красотата на трибуна. Максим се поклони към тях с любезен поздрав. Очите му пробягаха по няколко лица, преди да застинат за миг. До него Аврелиан възкликна удивено. И той бе разпознал Клавдия сред плуващите жени. Тя им направи знак с ръка и тръгна към стълбите на басейна, докато Галиен казваше:

— Главен военачалник, исках да ти направя подарък, за да скрепим нашия хубав съюз под крилото на баща ми. Обаче такава е волята на Митра: твоят подарък се представи сам.

Клавдия вече беше излязла от водата. Максим я гледаше очарован как се приближава, за да хване ръката, която цезарят й протягаше. Блещукащата вода струеше по съвършеното й тяло и сякаш перли обсипваха светлата й кожа. Коприната тъмнееше на връхчетата на гърдите й. Полупрозрачният плат прилепваше на ханша и по пубиса й. И офицерите гледаха Клавдия също толкова очаровани.

Аврелиан се беше сковал. Лицето му беше мъртвешки бледо от гняв. Клавдия му се усмихна победоносно.

— Военачалник, твоята сестра ме помоли да й разреша нещо, което знаеше, че си твърде строг, за да й позволиш – развесели се Галиен. – Тя желае да те придружи на новата ти мисия. Има ли толкова студено сърце, че да устои на желанието на такава жена?

Лицето на Аврелиан не трепна и остана безизразно. Като пусна ръката на Цезар, Клавдия пристъпи към брат си, погали го едва забележимо, което още повече го скова. После попита с нежен глас, който всички чуха:

— Зле ли направих да помоля за помощ нашия цезар, след като собственият ми брат вече не желае да отговаря на писмата ми? Въпреки че има нужда от грижите ми?

Максим се уплаши от думите, които може би щяха да излязат от устата на Аврелиан. Той обаче заяви с гримаса, която можеше да мине за усмивка: