![Царицата на Палмира [Танцът на боговете] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/5/caricata-na-palmira-tanct-na-bogovete-download.jpg)
Царицата на Палмира [Танцът на боговете]
- Автор: Даниел Антоан Б.
- Серия: Царицата на Палмира #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Царицата на Палмира [Танцът на боговете]». Краткое содержание книги:
Но днес или утре, когато тя ще трябва да срещне погледа на Оденат, този поглед и всичко останало, за което всяка жена в палата мислеше, без да го назовава, какво щеше да прави тя?
* * *
— Удоволствие е да се докосва тялото ти, царице моя. Като удоволствието да галиш някакво бижу.
Шепотът на масажистката беше предан и почтителен.
Зиновия, благодарна, се отпусна под пръстите, които прелитаха по гърба й. Сред парфюмираната атмосфера на термите човек забравяше студа, обичаен за сезона, а времето за масаж беше единственият й миг покой. Създадената от ръцете на персийската робиня магия караше въпросите без отговор най-после да престанат да я тормозят.
Бърборенето на клюкарките и неутолимото любопитство на роднините на Всепрославения се изпаряваше заедно с парата на басейна. Заобиколеният от настланите с мраморни плочки стаи басейн получаваше филтрирана вода от уади Кубур, а римска пещ, пригодена да гори камилски изпражнения, я топлеше по два часа всеки ден.
Масажистката – на неопределена възраст, със слабо тяло и изпито лице, говореше малко, но често се усмихваше, което превръщаше физиономията й в невероятна купчина бръчки. След известно колебание Зиновия се беше научила да се отпуска в сръчните й ръце, едновременно твърди и нежни, които умееха да изтръгват, макар и за кратко, миазмите на спомените и гноя от раните й – еднакво невидими и страшни.
— Царица още не съм – прошепна тя.
— О, ще станеш до няколко луни. Колко хубаво ще бъде!
Персийката й намигна нежно. Но забеляза сянката, която накара очите на Зиновия да потъмнеят, преди клепачите да се затворят. След известно мълчание, прошепна с друг тон:
— Ти си много ядосана. Таиш голям и много страшен гняв, идващ отдалече. Офала няма нищо общо, знам го.
— Защо казваш това?
— Усещам го с връхчетата на пръстите си.
— Заблуждаваш се. Аз съм щастлива, че Всепрославения си идва.
Пръстите на персийката пробягаха по кръста на Зиновия и робинята добави, сякаш не я беше чула:
— Ти се страхуваш, но ще победиш страха си. Твоето тяло умее да решава какво иска и не иска. То ще ти помогне. Ти си по-смела и по-силна, отколкото си представяш.
Тя усети с дланите си как Зиновия се сви под тях. Двете жени се спогледаха. Съсипаното лице на масажистката се озари от изпълнена със състрадание усмивка.
— Не ме слушай. Говоря като някоя луда. Прости ми, царице моя.
Напрежението на Зиновия спадна и персийката млъкна.
Миг по-късно, когато масажът й приключваше, тя извади от един панер ароматен балсам. Намаза си обилно ръцете, след това почтително, но твърдо, разтвори бедрата на Зиновия.
— Какво правиш?
Зиновия се изправи внезапно, отблъсквайки я невъздържано. Персийката измънка някакво извинение, показа балсама, който слепваше пръстите й.
— Няма нищо, царице моя! Не боли. Помада от рози… Приятно е!
Зиновия с горящи слепоочия вече се покриваше с туниката си.
— Безполезно е.
— Но за твоята девственост трябва…
— Не.
Масажистката я погледна объркано.
— Винаги го правим. Това е хубаво за теб! Помадата омекотява, ще бъде… О, нали знаеш… Девствените момичета са толкова чувствителни преди…
Слугинята спря. Не смееше да се изправи пред лицето на Зиновия. Около басейна жените не пропускаха нищичко от пререканието.
— Вече нямам нужда от теб, масажистке. Може да си прибереш помадите.
— Господарката Офала ми заповяда да приготвя балсама за теб – прошепна още персийката.
Зиновия беше дошла достатъчно на себе си, за да долови колко объркана бе тя. И каза по-спокойно:
— В нищо не те упреквам. Нищо не си сбъркала. Само помни, че Офала е твоя господарка, не моя. Ако тя те мъмри, предай й, без да се страхуваш, моите думи. Кажи й, че Зиновия няма нужда някой да подготвя тялото й, за да донесе наслада на своя бъдещ съпруг.
* * *
Вечерта, когато нощта се разпростря над женския двор, Дина се вмъкна в стаята на Зиновия, където светеха няколко лампи.
— Офала излезе от къщата, за да отиде на гроба на сестра си. Тя каза на управителя, че си я обидила и че трябва да отиде да се пречисти сред своите, преди завръщането на Всепрославения.
Зиновия си позволи да се позасмее.
— Толкова заплахи, а вече бяга!
— Не се доверявай. Тя се крие под камъните, очаквайки подходящия случай, за да нападне. Тя е като скорпион.
— Вял и глупав скорпион! – измърмори Ашему.