Царицата на Палмира [Танцът на боговете]

≈ 22 ≈

КЛАВДИЯ АРА АГРИПИНЕНСИУМ

— И ти, разбира се, му даде това обещание?

— Можех ли да направя друго?

Максим поставяше внимателно пластир с билки и свинска мас върху подутата рана, която червенееше върху гърдите на Аврелиан. Той повдигна подигравателно вежда.

— Мога да си представя няколко неща.

— Хайде, Максим! Аз никога няма да стана част от тази воняща глутница, която разкъсва империята от гордост или от ревност. Старият император иска помощта ми – ще я има. Защото го обичам и защото той е август. Това го изисква Рим, ако искаме Рим да съществува.

— Дали Рим и „старият император” искат от теб тази саможертва, или цезар, синът на нашия август и любимец на сената?

— О, Максим…

— Добре, добре! Млъквам. Спри да мърдаш – не съм свършил.

Три мангала бяха доближени до нишата, граничеща с обширния триклиниум на вилата, дадена на Аврелиан за престоя му в лагера. Температурата в стаята съвсем не беше ниска. Въпреки това, както беше гол до кръста, Аврелиан отново се разтрепери целия. Продължаваше да го тресе. Максим докосваше бузите му с дългите си руси коси и покривайки ръба, приключи с мазането на раната. Рисунката на слънцето с четирите лъча в посоките на света изчезна малко по малко под мехлема.

Четири или пет дни щяха да бъдат нужни, ако всичко вървеше добре, за да засъхне и да се затвори раната. Нямаше нищо по-бавно и деликатно за лекуване от изгарянията с желязо. Много офицери, вярващи в Митра и белязани така, бяха търпели месеци наред раните, които понякога ставаха толкова болезнени, че те не можеха да воюват. Случваше се раната да се влоши, да гнояса, да завони като разлагаща се плът. Смъртта идваше бавно, болезнена и всепроникваща, сякаш огънят от желязото малко по малко поглъщаше цялото тяло. Наричаха тази смърт присъдата на Митра! Независимо от това, Аврелиан не пожела да се види с лагерния лекар. И ако приятелят му не беше настоял, щеше сам да си направи превръзката.

Максим постави чисто парче плат върху пластира. Закрепи компреса с превръзка, увивайки гърдите на Аврелиан, като се мъчеше да не стяга прекалено. Едва беше приключил и три млади франкски робини влязоха в помещението, натоварени с подноси с храна, стомни с топло вино, ароматизирано с мед и канела, както и с голяма медна паница за ритуалното измиване.

Бяха момичета с много бяла кожа и светли коси, които нямаха и двайсет години. Туниките им бяха толкова къси и толкова дълбоко изрязани, че разкриваха жалките им гърди и младежки бедра. Страхът, примесен с желанието да бъдат харесани, придаваше на незрелите им лица нежен и странно съблазнителен блясък.

Когато оставиха подносите и стомните върху ниските табуретки, те застанаха край облицованата преграда с наведени очи. Максим си изми грижливо ръцете в паницата, после заповяда на една от робините да се приближи.