Царицата на Палмира [Танцът на боговете]

— Колко са странни вашите ритуали, на вярващите в Митра! – въздъхна Максим. – Наистина ли е полезно да се дамгосвате така, като животни! За какво си причинявате подобни рани, когато варварите ни дават толкова поводи да ги получаваме?

Аврелиан остана със затворени очи, но се усмихна.

— Не критикувай онова, което не познаваш, приятелю Максим. Ела с мен в светилището на Митра и ще разбереш.

— Безполезно! Юпитер и Марс са достатъчни за душата ми. Сърцето ми не е толкова голямо, че да обичам някой бог повече от самия себе си.

— Ще дойде ден, когато ще имаш нужда от Митра – увери кротко Аврелиан. – Големият офицер винаги има нужда от него. Нищо славно не става без помощта на Митра и Непобедимия Бог Слънце.

— Може би…

Максим изгледа Аврелиан с едва прикрита ирония.

— Ако се наложи да дойда с теб в светилището на Митра, това ще стане в деня, в който най-после римските легиони ще те приветстват като август!

Аврелиан притвори отново очи. Лицето му бе все така сурово, с тънки, открояващи се устни. Максим познаваше прекалено добре това гневно изражение, за да се впечатли от него. Той сипа вино, подаде друга чаша на приятеля си и добави:

— Ще дойде часът, когато ти ще трябва да изпълниш предсказанието на майка си, Аврелиан. То не е ли обещание, дадено от вашия бог, от Непобедимия Бог Слънце и от Митра?

— Напразно си хабиш думите, Максим. А и аз имам нужда от почивка.

Максим прогони упрека с непринуден жест и продължи със същия нагъл глас:

— Няма нужда да питам дали възвишените чувства, с които те дарява императорът, не са измама, нали? Дали Валериан не се възползва от твоята прекалена привързаност, за да те преметне по-лесно и да подкрепи стремежите на своя син? Или цезар му е обещал да не те държи настрана от победите и чиновете?

— Чиновете и отговорностите Валериан сам ми ги даде преди малко – отвърна сухо Аврелиан. – Главен военачалник на легионите край долен Дунав вместо Улпий Кринитий, станал безполезен заради възрастта и болестта си. Главнокомандващ на долен Дунав – това достатъчно бляскава почест ли ти се струва?

— О!… – подсвирна Максим изненадано. – Главен военачалник! И кавалерията ли ще командваш?

— Да.

Максим кимна. Възхищението вече беше заличило насмешката от лицето му.

— Добър командирски пост, който има предимството да бъде далеч от Рим и от сената. И също така възможно най-далеч от Галиен. Без да броим, че цезарят поставя своя син между себе си и теб. Седемнайсетгодишно хлапе, което ще царува над горен Дунав! Над най-богатите земи: Илирикум, Панония, Далмация… Добре изигран удар. Ще видиш, че няма да мине много време и ще имаме при нас шпиони както на сина, така и на бащата! Или на дядото! Чудесно наследство! Рим е в добри ръце.