Царицата на Палмира [Танцът на боговете]

Той ги поведе из лабиринта от коридори, преддверия и стълби. Преториумът на Агрипиненсиум, предназначен да приема най-влиятелните римски пълководци през зимата, имаше три двора и повече от сто стаи. Стените му бяха достатъчно високи, та франките и алеманите да могат да ги гледат с удивление от другия рейнски бряг и да треперят. А баните бяха най-красивите, които някога бяха строени далеч от Рим.

Те заемаха поредица от подземни стаи с тавани, подпрени на разноцветни мраморни колони. През кълбата пара и тамян, маслени лампи разливаха странна светлина, която се подсилваше от огледала в сребърни рамки. Необикновени мозайки покриваха стените, пода и, естествено – траповете на басейните. Върху тях живееше цяла вселена от хищници, нимфи, цветя и водни животни, изскочили от морските бездни, посещавани само от боговете.

Когато центурионът ги въведе в първата баня, влажната топлина, задушаваща като кърпа, се лепна върху лицето на Аврелиан. Врявата, която се създаваше от виковете, смеховете и шума на водата, беше оглушителна. От съседна зала, палестрата*, достигаха крясъците на играчите. Офицери, седнали на мраморните стълби на басейна, поздравиха шумно Аврелиан и Максим.

[* В римската баня – преддверие, голямо помещение, където хората се срещали, разговаряли, спортували и сключвали сделки. – Б.р.]

Роби дотичаха, за да вземат шубите, докато франкски момичета се приближиха с подноси с напитки. Само гърдите и бедрата им бяха прикрити с памучни ленти, които от влагата бяха станали прозрачни. Аврелиан си свали наметалото, едва сдържайки болезнената гримаса, която болката от изгореното предизвикваше. Той все още я усещаше и превръзката не стигаше, за да я успокои.

Докато Максим разкопчаваше бронята си, центурионът заяви, че цезарят и гостите му са в одежди за баня. Военачалникът и трибунът ще желаят ли да се присъединят към тях?

— В такъв случай ще ви дадат халати в съблекалнята.

— Заведи ни при цезаря – отвърна сухо Аврелиан.

Тепидариумът на цезаря беше отделен от останалата част на термите с коридор, зали за масаж и судаториум*. Глъчката от общите бани изчезна зад тях, преди нови шумове на вода, гласове и смехове да се чуят от дъното на тесен коридор, по който тръгна центурионът.

[* Помещение в централната част на римската баня, сауна. Тук температурата може да достигне до 85° С. – Б.р]

Той бутна преграда от кожа, сребърни плочки и раковини. Аврелиан и Максим внезапно се оказаха сред силно парфюмирана пара. Димящата вода шуртеше върху големи скали и с подсилван от сводовете тътен падаше в басейна. Там плуваха жени, други стояха на стълбите от пурпурен мрамор или пък се бяха излегнали на пейки, оставили се в ръцете на масажисти. Никоя от тях не беше облечена с нещо повече от онова, което носеха робините, но техните препаски и корсети бяха копринени. Тази коприна беше толкова фина, а цветът – толкова близък до този на кожата, че те изглеждаха голи.

От другата страна на басейна, цезарят и някои от неговите любими офицери играеха на разни игри. Те също носеха само препаски. Аврелиан се учуди, като видя, че тази на Галиен беше в цветовете на сенаторския му ранг – шафранено и пурпурно.