Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
Не, помислих си. Ако аз чувам инструкциите, които се изпращат на дроновете, значи и гробокопачите ги чуват. Те имаха нужда от пилоти, обучени в пилотска кабина.
— Ем-бот — прошепнах, защото исках да попитам дали е разбрал нещо за програмите на Върховните, свързани с дистанционно управляваните дронове.
В слушалката ми се чуваше единствено статичен шум. Ангели небесни. Да не би да му се беше случило нещо? Сърцето ми заби бързо, докато не се сетих, че се намирам на военен кораб. Сигурно имат комуникационно заглушаване. Или това, или просто бях излязла извън обсега на гривната. Сега бях съвсем сама.
Поведоха ни по нови коридори с безлични метални стени и яркочервен килим в средата. Стигнахме до кръстовище и дронът зави надясно, към коридор с много стаи.
Останалите от ескадрата ми го последваха, но аз се поколебах. Дясно ли? Защо завивахме надясно?
Знаех, логично, че няма причина да се чувствам объркана. Част от мен се протегна и се вгледа към коридора, по който вървяхме. Това беше правилният път. Усещах нещо там…
— Какво си мислиш, че правиш? — излая войник, който пазеше на кръстовището.
Застинах на място, осъзнах, че съм поела направо. Вдигнах поглед към написаното на стената и преводачът ми каза значението.
ОГРАНИЧЕН ДОСТЪП. ИНЖЕНЕРЕН ОТСЕК И МАШИНИ.
Изчервих се и завих надясно, забързах, за да настигна останалите. Охранителят остана да ме наблюдава, докато групата ни не влезе в една от стаите. Усетих, преди да вляза, че Брейд е вътре — и наистина, още с влизането я заварих седнала в малката стаичка, в която имаше шест седалки. Брейд беше облечена в същия бял пилотски костюм като нас, беше се настанила в дъното и си беше сложила колана. Гледаше през прозореца.
— Това значи е тя — завъртя се Хешо до главата ми. — Не изглежда толкова опасна. Само че меч, заклал стотици, може да не блести като новоизкован. Опасност, сладка като забранен парфюм. Ще те опозная.
— Много красиво казано, Хешо — отбелязах.
— Благодаря — отвърна той.
Останалите кицен влетяха в стаята и се разбъбриха едновременно. Дронът, който ни водеше, нареди да си сложим предпазните колани и да чакаме допълнителни инструкции, а след това излетя навън.
— Да се закопчеем ли? — попита Хешо. — Мислех, че ще ни поверят изтребители.
— По всяка вероятност ще го направят — отвърна Мориумур и се настани. — Веднага след като „Теглилки и мерки“ ни откарат на мястото за тренировки — специализирана платформа на няколко светлинни години.
— Ами… — започна Хешо. — Предполагах, че ще имаме кораби с хипердрайв. За да можем сами да отлетим там.
— Признавам — обадих се, — че и аз се надявах на същото.
— А, никога няма да ни дадат индивидуални кораби, способни да извършват хиперскокове — рече Мориумур. — Подобна технология е опасна! Никога не я поверяват на по-низшите раси. Грешка при използването може да привлече към нас вниманието на гробокопачите.
— Нали се учим да се бием с гробокопачите? — попитах.
— Независимо от това няма да е разумно — продължи Мориумур. — Скоковете със скорост по-голяма от скоростта на светлината се управляват от опитни техници експерти, които имат върховна интелигентност. Дори видовете със специална класификация, като химерите, не се допускат. Нали така, Химерна?
Подскочих, когато тя заговори точно до мен.
— Самата истина.
Ангели небесни. Никога няма да свикна да имам невидим партньор в ескадрата.
— Някои раси притежават сайтонични качества — обясних се аз, докато сядах и се закопчавах. — Върховенството не им е нужно, за да осъществяват хиперскокове.
— Да се позволи на някой със сайтонични способности да телепортира кораб е невероятно опасно — обади се Мориумур и направи странен жест с ръката — приличаше на замахване. Да не би по този начин дионите да показваха пренебрежение? — Връщането към сайтониката е все едно да се върнем към древните машини с вътрешно горене, вместо да използваме подемни пръстени! Не, не, в съвременното общество ние никога не използваме толкова безразсъдни методи. Нашите скокове, по-бързи от светлината, са забележително безопасни и никога не привличат вниманието на гробокопачите.
Обзета от любопитство, погледнах към Брейд, но тя не отвърна на погледа ми. Проучването на Ем-бот потвърди казаното от Куна: съвременните хора от Върховенството знаеха за сайтониката, но основната част от населението вярваха, че сред тях няма индивиди с такива умения. Не се знаеше, че Брейд притежава такива, камо ли за мен.