Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
Нямаше какво повече да добавя. Заминах за Виена, за да може императорът да отпразнува рождения си ден заедно със съпругата и с децата си.
* * *
– Ще рече човек, че си е намерила изгора в Унгария.
– Кой, императрицата ли? Ама моля ви се, драга моя. Тази жена няма сърце. В противен случай нямаше непрекъснато да зарязва горкия император в тези трудни времена.
– Е, със сигурност има сърце, но вероятно бие за унгареца. Разправят, че бил голям женкар, бонвиван и обигран донжуан. Граф Хюбнер го познава от Париж; чух да го нарича „играч". Възможно ли е да се заиграва с короната? От този мерзавец може да се очаква всичко.
Двата злобно съскащи гласа потънаха в общия шум на празненството за рождения ден на императора, без да успея да ги идентифицирам. Отровата на поредните язвителни забележки ме засегна особено болезнено, макар да ми бяха известни клюките, които непрекъснато се разпространяваха по мой адрес. Доскоро можех да се чувствам засегната като всяка жена с чиста съвест, обвинена несправедливо. Сега обаче възмущението ми бе примесено с мъничко гузност. Сетих се за старата поговорка „Няма дим без огън".
Кой на кого изневерява и с кого – това беше абсолютната любима тема на виенската аристокрация, но досега не бях давала истински повод на злите езици да се занимават с личния живот на императорското семейство. Не бях мамила Франц Йозеф, откакто му се заклех във вярност и покорство преди много години в църквата „Свети Августин". Възпитана бях да спазвам клетвите си. Нима вече ми личеше как отчаяно се борех срещу изкушението? И че частица от мен, за жалост, беше склонна да се отдаде на един сладък, забранен блян?
Общо взето, моето завръщане от Унгария не премина под щастлива звезда, макар че Франц Йозеф страшно се зарадва. Гизела се втурна в прегръдките на баба си, сякаш не я е виждала от години, а престолонаследникът дари ерцхерцогинята с чаровната усмивка, която превръщаше сериозното момченце в прелестен херувим. Трудно ми беше да скрия майчината си ревност към тази демонстрация на радост.
Колкото и да се стараех да въздействам на Рудолф, той твърде рано беше отучен да проявява спонтанност и сърдечност. Остана си тих и сдържан и при новия си възпитател, а когато го заговорех, само ме гледаше безмълвно с големите си очи. Дърпаше се, щом понечех да го прегърна; откажех ли се от намерението си обаче, поглеждаше толкова разочаровано, сякаш вината беше в мен, че не полагам повече усилия да се сближа с него.
Докато пребивавахме в Буда и Пеща, Гизела създаде в мен обезкуражаващото впечатление, че не изпитва абсолютно нищо. Нито радост, нито тъга; нито възторг, нито интерес. Затова бях толкова изненадана от нежността, която прояви към баща си и баба си във Виена. Като че ли аз пречех на живота на моите деца. Когато направих лекомислена забележка в този дух, ерцхерцогинята не пропусна да бръкне в раната ми.
– И още се чудиш? Ама че смешка! Те са свикнали майка им да се занимава повече със себе си, с болестите си, с пътуванията си, с конете си, с косата си и с красотата си, отколкото със семейството си. Какво очакваш от тях? Това са умни деца, които отлично разбират какво става – тонът й беше толкова безпощаден и леден, че онемях.
За първи път тя се обръщаше към мен с повече от обичайните скъпернически и хладни думи. Трябваше да дам заден ход, когато я заварих при Гизела, но не можеш да обърнеш гръб на императорската майка, колкото и сериозна причина да имаш за това. Дъщеря ми седеше на столче с прилежно скръстени в скута ръце и целомъдрено сведени към земята очи. Нима ерцхерцогинята възнамеряваше да ми вдигне скандал пред нея?
Видът на безучастното момиченце задуши желанието ми да й се противопоставя. Вирнах брадичка и се взрях в бабата на Гизела. Беше се променила. Чертите на закръгленото й лице се бяха изострили, дълбоки бръчки се бяха врязали. Силната ерцхерцогиня се бе превърнала в стара, уморена жена.
– Ако децата ми са толкова умни, колкото твърдите, те ще разберат, че винаги съм им желаела доброто – отвърнах гордо, направих реверанс и напуснах стаята.
Не си струваше да се занимавам с тъпите й упреци. Отдавна не се вълнувах от приказките, разпространявани по мой адрес от скучаещи придворни дами и завистливи аристократки.
В двореца цареше неприятна атмосфера. Всички тези князе, благородници и генерали, които бягаха от прусаците и се стичаха към Виена, сееха недоволство и създаваха напрежение. Всеки очакваше незабавно решаване на проблемите си от един император, който не знаеше как да се справи дори със собствените си затруднения. През онези дни мисленето и действията му се отличаваха с такава мудност, че направо ме хващаше страх. Скоро нямаше да му се налага да взема каквито и да било решения, ако най-сетне не проумееше колко необходима му беше една силна и либерална Унгария, която да бъде на негова страна.