Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Ама за какво ми е изобщо да я срещам? Не можеш ли и сам да се оправиш? Имам ти пълно доверие. Просто й кажи, че, ако — не дай Боже — нещо стане с теб, ще получава нарежданията си от мен. Пък и ми се ще да поскитам из Лондон. Що да не сляза до Савил Роу да си поръчам няколко костюма например? Или да намина покрай Кингс Крос да поразгледам забележителностите? — и ми намигна.
В Кингс Крос е прословутият лондонски квартал на червените фенери, където за двайсет лири можеш да получиш минет от беззъба курва с единия крак в гроба и с вилнеещ пристъп на херпес.
— Да, бе, Дани, адски смешно! Но не забравяй, че тук го няма Сорел да ти върви по гъза. Всъщност аз що не взема да наема някой бодигард да те развежда? — Идеята си беше направо феноменална, а и хич не ми беше до майтап.
Но Дани махна с ръка, сякаш дъската ми се е разхлопала:
— Айде, стига си се правил на квачка! Ще се държа най-прилично, обещавам ти. Ти за твоя приятел Дани хич не се тревожи! Той е като котките — има девет живота!
Поклатих глава и забелих очи. Но какво друго ми оставаше? Дърт мъж беше, в края на краищата, нали? И да, и не. Но нямаше смисъл да спорим. В момента следваше да си мисля единствено за леля Патриша. Само след два часа щях да съм при нея. Тя винаги ми действаше успокоително. А в случая и най-малката утеха щеше да трае дълго.
— Та така, мили мой — каза хваналата ме подръка леля Патриша, докато се разхождахме по една тясна залесена алея в лондонския Хайд Парк, — кога започваме тази наша прекрасна авантюра?
Усмихнах й се мило, поех дълбоко дъх и се насладих на хладния британски въздух, който в момента бе по-гъст от грахова крем супа. Почти не намирах разлика между Хайд Парк и нюйоркския Сентрал Парк — и двата са резенчета от рая, заобиколени от забързан град. Тук направо си се чувствах у дома. При всичката мъгла, към десет часа слънцето се бе вдигнало достатъчно нависоко, че да очертае релефно околния пейзаж, превръщайки две хиляди декара тучни поля, могъщи дървета, подстригани храсти и безупречни алеи за езда в красота, достойна да бъде изобразена на пощенска картичка. Паркът бе обзаведен и с необходимия брой току-що асфалтирани виещи се пешеходни алеи, по които нямаше и прашинка боклук. Точно по една от тези алеи се движехме в момента с леля Патриша.
А тя направо си беше красива. Но не като онези шейсет и пет годишни хубавици в списания от рода на „Хаус енд Кънтри“ — самозвани барометри за това, как да остареем елегантно. Патриша бе далеч по-красива от тях. Нейното бе вътрешна красота, някаква райска топлина, която се излъчваше от всяка пора на тялото й и отекваше във всяка дума, излизаща от устните й. Нещо, което може да се сравни единствено с красотата на неподвижната вода, на хладния планински въздух, на всеопрощаващото сърце. Иначе, във физическо отношение, си бе най-обикновена женица — малко по-ниска и по-слаба от мен. Носеше червеникавокестенявата си коса до раменете, имаше светлосини очи и нежни бели бузи, макар и леко набръчкани, както можеше да се очаква за жена, прекарала почти цялото си моминство скрита от нацистките бомбардировки в убежището под малкия си апартамент. Между двата й предни горни зъба имаше малък процеп, който се виждаше, щом се усмихне, а това ставаше много често, особено когато бяхме заедно. Днес бе облечена в дълга карирана пола, кремава блузка с позлатени копчета отпред и кариран жакет от същия десен като полата. Нищо нямаше вид на кой знае колко скъпо, но като ансамбъл й придаваше някакво особено достойнство.
— Ще ми се да прескоча утре до Швейцария, ако може — казах. — Но ако не ти е удобно, ще те изчакам толкова, колкото е необходимо. Имам и други неща за вършене в Лондон. Но на Хийтроу ни очаква частен самолет, който ще ни закара до Швейцария за по-малко от час. Като свършим работата, можем да разгледаме града и да попазаруваме. Но не забравяй, Патриша — спрях и я изгледах право в очите. — Искам да ми обещаеш да харчиш най-малко по десет хиляди лири месечно от сметката, окей?
Патриша наби спирачки, пусна ме и положи дясната си длан върху сърцето:
— Дете мое, та аз дори не знам откъде да започна, че да похарча толкова много пари! Ами че аз си имам всичко. Честно ти казвам, мили мой.
Хванах я за ръка и пак тръгнахме.
— Може и да имаш всичко, което ти е нужно, Патриша, но бас държа, че нямаш всичко, което ти се иска. Като начало, купи си кола. Стига си ходила навсякъде с тия двуетажни автобуси. А след колата можеш да си купиш и по-голям апартамент, достатъчно голям, че Колъм и Анушка да могат да преспиват при теб. Представи си колко хубаво ще е да имаш допълнителни спални за двете си внучета!