Архивът на Берия

— Дори не съм ги зървал още. Ще ги получа днес от Ласло.

— И ще ги прехвърлиш нелегално в Австрия, така ли?

— Точно така. Махни най-сетне това яйце от лицето си.

— Ами ако те хванат? — попита той и избърса със салфетка брадичката си.

— Просто ще внимавам.

Настъпи пауза.

— И защо трябва тази история да чака два месеца? — попита накрая Смолет.

— Заради безопасността на някои хора, между другото и на Ласло Ласло. Освен това дневниците може да засягат някого на Запад. Току-виж се наложило да се търсят свидетели, за да защитят публично автентичността им. Затова е страхотно важно да не правим нищо прибързано. Просто ми имай вяра и изчакай, докато ти дам знак.

Смолет изпи сливовата докрай.

— Това, което не мога да разбера, е защо предлагаш тази история на мен? Защо, по дяволите, не седнеш ти да напишеш за нея?

Аз се усмихнах. Франк Смолет може да беше пияница, но в никакъв случай не беше глупак.

— Виж, Франк, аз не съм просто куриер и човек за връзка. Задачата ми е да убедя издателите, и по-точно американските, защото там са истинските пари, че ръкописът е истински. Не мога да забърквам Ласло в тези пазарлъци, освен ако не напусне страната, което той едва ли ще направи. Затова ми трябва поне един независим свидетел. И този свидетел ще бъдеш ти.

Смолет бавно кимна.

— Само едно ме притеснява, Том. Снощи ти направи всичко, за да ви забележат с Ласло. И глухите чуха, че си в Будапеща и че си приятел с този унгарец. Защо сега разказваш всичко това и на мен?

— Защото освен че ти имам доверие, искам да имаш пълна представа за нещата, когато историята се разчуе. Както ти казах, възможно е да се намерят няколко свидетели на Запад и да се наложи да им се прави интервю.

— И ти искаш аз да свърша това, а не ти?

— Нали ти казах, че аз ще трябва да убеждавам разни хора, че всичко е истинско. Няма да прозвучи убедително, ако аз сам открия свидетелите и ги интервюирам.

Смолет кимна отново и се изсмя.

— Имаш голям късмет, че попадна на мен, наясно ли си? Искам да кажа, че бих могъл да поразмишлявам аматьорски както всеки друг. А и вие двамата с Ласло Ласло сигурно не сте единствените, които знаят за въпросния ръкопис.

Аз станах и му подадох ръка.

— Ако провалиш нещата, Франк, ще изпортиш най-хубавата сензация, на която си попадал от години насам. Благодаря ти за кафето, ще се видим по-късно.

Обърнах се да си вървя, но той извика след мен:

— След като съм вътре в нещата, няма ли начин да присъствам, когато Ласло ти предава материалите?

— В никакъв случай. Ако той разбере, че на по-малко от километър наоколо има някакъв журналист, всичко ще отиде на кино.

— Ти очевидно си позволяваш известни волности с горкия човечец. Особено ако не знае за мен.

— Нали ти казах, доверявам ти се като на баща, Франк.

— Я върви на майната си! — ухили се той.

Докато излизах от ресторанта, го видях как размахва празната си чаша към келнера.