Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Бъди внимателен — каза тя.
Той й намигна и се обърна. Дървесната магия се свлече от Амара и слънчевите лъчи отново блеснаха, достатъчно ярки, за да я накарат да присвие очи.
Тя се обърна към Гай и прошепна:
— Сър? Добре ли сте?
— Кракът ми изтръпна — тихо промърмори Гай. — Започна да трепери — той със сила разтри с една ръка десния си крак. — Врани, колко неудобно. Извинете ме за израза, графиньо.
— Да, сър — отвърна Амара с лека усмивка. Тя погледна след Бърнард и каза:
— Можем да сменим превръзките, докато сме тук.
Гай се намръщи, но кимна. Той се надигна, седна и протегна десния си крак към нея.
— Е — каза тя, когато се зае с превръзките, — какво мислите за това?
— Мисля, че нашият млад приятел няма намерение да остави живи този патрул — отговори Гай. Гласът му трепна, когато тя махна превръзката от десния му крак, откривайки изменила цвета си рана, която отказваше да заздравее напълно. — И мисля, че имаме късмет, че те яздеха пред нас. Ако бяхме минали няколко минути по-рано, щяха да излязат право на нашата пътечка и да тръгнат по нея директно към нас.
Амара извади манерка с подсолена вода и изля от нея върху крака на Гай. Той гледаше встрани, изражението му беше откъснато и сдържано, но кракът му рязко подскочи, когато дезинфекциращата течност попадна на раната.
Амара последователно изми и подсуши крака му, след което го превърза с чисти бинтове, преди да сложи чорапа и тежката кожена обувка, която Бърнард беше измайсторил за Гай.
— В критична ситуация твоят мъж е доста хладнокръвен — отдъхна си Гай, когато Амара приключи.
— Забелязахте. Мислех си, че накрая ще закрещя.
— Както и аз, но по друга причина. Не посмях да използвам силата си на призоваване на метал, за да облекча болката — той се усмихна и бръкна в раницата си, за да извади манерка с вода. Той изпи по-голямата част от нея и после отново се отпусна на горската покривка, затваряйки очи.
— Не мога дори да си спомня толкова дълго пътуване, без да използвам някаква магия. Това е все едно… да се движиш с вързани ръце и крака. Не предполагах, че ще е толкова трудно — той тръсна глава, после затвори очи и се потопи в състояние, подобно на лека дрямка.
Амара го остави на спокойствие. Въпреки че Гай настояваше да продължи напред, всяка крачка му костваше значителни усилия. Дори и никога да не се оплакваше, болката в крака явно много го изтощаваше и с всеки ден той все повече и повече се подпираше на тоягата.
Тя седна, облегна се на дървото, извади меча си и започна безмълвно да пази спящия Първи лорд. След половин час Бърнард внезапно се появи, прикрит от горски фурии.
Амара трепна от изненада и намръщено го погледна.
— Извинявай — промърмори той. После коленичи и здраво я прегърна.
Амара въздъхна, поклати глава и също го прегърна. Той беше толкова голям, и силен, и топъл, че тя изведнъж се почувства много по-малко притеснена. Макар да знаеше, че това чувство е малко нелепо.
Все пак Бърнард също беше уязвим. Но когато я прегърна, това някак нямаше значение. Без особена причина тя се чувстваше по-добре и това чувство й харесваше.
— Как е той? — тихо прошепна Бърнард.
— Няма промяна. Или ако е по-добре, не съм го забелязала. Бърнард, не трябваше ли тези рани вече да са зараснали?
— Ами при по-възрастните хора без помощта на призовател на вода лечението отнема повече време. Той няма температура и няма признаци на отравяне на кръвта. Бих предпочел да почива няколко дни, но…
— Но той няма да иска — довърши Амара.
— Може да се влоши. Ако раните зараснат, преди да стигнем до блатото, всичко ще е наред.
— А ако не зараснат? — попита Амара.
Той се отдръпна от нея и прокара върха на пръста си по бузата й. Тя затвори очи и се наслади на докосването му.
— Ще се тревожим за това, когато се случи — каза той тихо.
Гай се размърда и седна, примигвайки няколко пъти. Той кимна на Бърнард.
— Графе. Нашите приятели отидоха ли си?
Бърнард кимна.
— Да, сър. Няма да ни навреди, ако си починем малко тук, ако желаете.
Първият лорд поклати глава, подпря се на тоягата и се изправи на крака.
— Не, без обсъждане. Нямаме свободно време.
— Да, сър — каза Бърнард.
Той подаде ръка на Амара и тя леко я разтърси, когато се изправи на крака.