Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
И веднага потокът от емоции, излъчван от него, започна да затихва, докато напълно изчезна. Той успяваше да крие чувствата си от нея още от единадесетгодишна възраст. Това винаги я караше малко да се гордее с него — а също и я дразнеше. Той беше твърде… творчески енергичен на тази възраст. Тя имаше нужда от всички предимства, които можеше да получи, за да остане една крачка пред неговите изяви и…
И сега не бяха сами, напомни си тя. Тя присви очи към Сирил, след което се изправи и учтиво поздрави Тави с друг реверанс, също като Сирил.
— Добро утро, капитане.
Тави й се усмихна и кимна.
— Холтър. Благодаря, че дойдохте. И благодаря, че се съгласихте да ме приемете, сър Сирил.
Исана наведе глава.
— Защо не сте с вашия легион, капитане?
— Мммм — каза Сирил. — И самият аз бих искал да знам. Писмото на Налус беше изключително неясно.
— Бях арестуван и обвинен в държавна измяна, холтър — с готовност отговори Тави. — Изпратиха ме тук в окови, въпреки че сър Сирил беше достатъчно добър да приеме моята честна дума и заповяда да ги свалят — той вдигна китките си, покрити със синини и ожулвания.
Исана стисна очи, опитвайки се да не ахне или да не закрещи от ужас. Не и пред сър Сирил.
— Измяна — каза Сирил и си пое дъх. — Какво се случи?
— Дълга история за разказване — отговори Тави. Той хвана стола, на който седеше Исана, издърпвайки го за нея. — Холтър. Може би ще седнем?
Исана леко се намръщи, опитвайки се да разбере какво означава изражението му, но той се беше затворил за нея.
Да. Но тя го познаваше достатъчно добре. Реакцията му беше точно такава, от каквато Исана се страхуваше.
Враните да го отнесат Арарис, помисли си тя тъжно. Но едва след като отнесат мен. Както и обстоятелствата, които я принудиха да предприеме всички възможни мерки, за да го защити, включително и лъжите.
Разбира се, Арарис беше прав. Тави заслужи правото да знае. Но на нея й се искаше да го отложи за известно време и сега…
На моменти тя имаше чувството, че всичко, което попадне в ръцете й, изсъхва и умира. Разбира се, това беше нелепо. Нейният холт наистина процъфтяваше. Цифрите в отчетите бяха красноречиви. Може би само когато сърцето й се намесва, тогава се появява разрушителния лош късмет.
Или, помисли си тя, разрушението стана присъда. Сметката трябва да се плаща.
Всички седнаха. Сирил съсредоточи вниманието си върху Тави, като сложи лакът на масата и подпря брадичка с юмрук.
— Това трябва да е интересно.
Тави се облегна назад в стола и успяваше да изглежда уверен дори в отпуснато състояние, прегърбен и изпънал кръстосани при глезените крака. После започна да говори.
На Исана не й отне много време да разбере, че Тави говори повече, отколкото би трябвало, за мотивацията и усуканата лоялност след събитията от последните няколко дни, което означаваше, че е напълно открит и честен.
— Нека да видя дали съм разбрал — каза Сирил, когато Тави направи пауза. — След като Арнос е претърпял тежки загуби сред рицарите си Аери, точно както го предупредихме, вие измъкнахте хората му от неприятностите, в които са попаднали по негова вина.
— Трябваше да чуете разговорите в лагера на гвардията, преди да замина — каза Тави с крива усмивка. Исана никога не беше виждала такова изражение върху лицето на Тави, но достатъчно често беше на лицето на баща му. Септимус се усмихваше по същия начин от безсилие и болка.
— Според гвардията съм чакал прекалено дълго, преди да се притека на помощ, за да изглеждам като герой и да им навра в носа тяхната неопитност.
Сирил изсумтя.
— Арнос винаги е знаел как да управлява тълпата. След това, което сте направили, той ви е заповядал да екзекутирате задържаните. Вие не сте се подчинили на заповедта и той ви е арестувал.
— Всъщност не — каза Тави. — Аз просто не бързах да изпълня заповедта. Имах възможност да се срещна с представител на канимите. Арнос ме арестува след тази среща и ме обвини в държавна измяна. Между другото, той отказа да оттегли заповедта за екзекуция.
— Да екзекутира цивилни? Семейства? — чу се Исана да казва. — Що за безумие?
— За съжаление, все по-разпространено безумие — замислено каза Сирил. — Всичко това са амбиции, основани на лични интереси под постоянно увеличаващ се натиск.
Той поклати глава и се обърна към Тави:
— Предполагам, че той ги е държал, за да гарантира доброто ви поведение.