Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Е, сега сте велик и могъщ капитан. Как един обикновен центурион може да не се подчини?
Налус изсумтя.
— Това не е като времето, когато служихме на Върховен лорд Антилус — каза той с горчивина в гласа. — Нали така?
— Не е — съгласи се Маркус.
— Великите фурии са ми свидетели — тихо добави Налус, — тогава не би се случило нищо подобно на тази репресия срещу цивилните.
Той замълча за миг.
— Чувствам се неловко от това, Маркус.
— На Защитната стена — тихо каза Маркус — винаги знаеш кой е врагът.
Налус за миг се намръщи, след това направи гримаса и поклати глава.
— Не ме разбра правилно. Враните да ги отнесат интригантите в политиката, Маркус, и политиците в добавка. Не съм се подписвал за това. Аз съм просто войник.
Маркус изсумтя.
— Ако не сте искали да участвате, тогава сте се присъединили към грешната компания.
Налус поклати глава, отиде до шкафчето в ъгъла на палатката и извади тъмна бутилка. Отпи голяма глътка от нея и после я подаде на Маркус.
— Работата не е в избора на страна, Маркус.
Маркус бегло погледна бутилката. Дори не посегна към нея.
— В какво е тогава?
Налус отпи още една глътка.
— Преди много години ти учеше младия подтрибун да бъде войник. И накара разглезеното хлапе да порасне.
Маркус изсумтя.
— Те не са по-зелени от теб. Това е сигурно.
— Ти беше мой учител. И тогава ми даде добър съвет. Сега аз те моля за съвет.
За миг Маркус се взря в Налус. После тръсна глава и посегна към бутилката. Отпи глътка и почти безвкусният ликьор от корени, предпочитан в мразовития север на Империята, изгори гърлото му.
— Пфу — промърмори той. — Можеш да получиш която си напитка искаш тук, а ти избираш тази?
— Пристрастен съм към нея — каза Налус.
Маркус изсумтя и каза:
— За тези, които не са с нас.
— За тези, които не са с нас — отговори Налус.
Маркус отпи още една глътка и върна бутилката на Налус. Изчака го да пийне и каза:
— За какво искаше да ме питаш?
— Знаеш, че ми възложиха да охранявам задържания капитан Сципио.
— Да.
Налус поклати глава.
— Той поиска нещо. Иска да разговаря с някои от офицерите си, преди да го предам на сър Сирил.
Маркус изсумтя.
— И?
Налус погледна Маркус за секунда.
— И? Наистина ли мисли, че ще го позволя? Последното нещо, от което всички имаме нужда, е той да даде на хората си заповед от рода на: „Сенаторът може да върви при враните“. Или: „Убийте този глупак Налус и ме изкарайте оттук.“
Маркус кимна. После каза.
— Помоли го да не го прави.
Налус вдигна вежди.
— Извинявай, какво?
— Помоли го да не го прави.
Налус раздразнено се изхили.
— Просто така? Да повярвам на думата му? О, това ще се хареса на сенатора.
Маркус взе бутилката и отново отпи от нея.
— Сам ме попита.
Налус внимателно гледа Маркус в продължение на минута. После погълна още една глътка северна течност и каза:
— Сериозно?
— Даде ли дума — каза Маркус, — той държи на нея.
Налус въздъхна. После каза:
— А ти държиш на своята.
Маркус отпи още една глътка и направи гримаса.
— Обикновено.
Налус довърши бутилката и небрежно я хвърли под леглото. Намръщи се и свъси вежди, а Маркус го остави известно време да обмисли разговора. После каза:
— Все още свириш на това старо нещо, а?
Налус хвърли поглед към арфата и сви рамене.
— Аз… понякога ми помага да заспя.
Маркус кимна към двойното легло.
— Мислех, че за това си има жени.
Налус леко се усмихна на Маркус. После поклати глава и отговори:
— Едва ли е много успешно по време на кампания.
— Да.
— Ако Сципио разговаря с офицерите си — каза Налус, — и им каже да се опълчат на Арнос, ние няма да можем да се доверим на Първи алерански. Може и да съм глупак, но не съм чак такъв глупак. Ще се нуждаем от тях, когато стигнем до Мастингс. Не мога да направя грешка.
Маркус потупа Налус по рамото и тихо каза:
— Постъпи, както сметнеш за добре — после се насочи към изхода.
— Маркус?
Маркус се поколеба.