Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Усмивката на Тави стана по-широка.
— Да. Макар че намерих начин да съм сигурен, че ще ги остави на мира.
Сирил наведе глава:
— Как?
— Оставих Красус да командва легиона — каза Тави и се ухили.
Сирил вдигна вежди, после отметна глава и искрено се засмя.
— Страхотно направено.
— Моля да ме извините — тихо се обади Исана. — Направено какво?
— Бащата на Красус е Върховен лорд Антилус Рокус — каза Тави, все още ухилен, — а майка му — по-малката сестра на Върховен лорд Калар. Когато войната приключи, Красус може да бъде обявен за наследник на Калар. Той вече е наследник на Антилус. Ако Арнос му заповяда да екзекутира задържаните и той откаже…
— Което и ще направи — каза Сирил.
Тави кимна.
— Арнос ще бъде задължен да повдигне обвинения срещу Красус, ако иска да запази законността на обвиненията срещу мен.
— Аха — каза Исана, кимайки. — И като се имат предвид връзките на семейството на Красус и това, че той най-вероятно ще стане влиятелна фигура в бъдеще, за Арнос ще е много глупаво да го прави свой враг сега.
— О, той е достатъчно глупав да го направи — каза Тави. — Но има го и фактът, че ако Арнос тръгне срещу сина и наследника на Антилус Рокус, покровителството на Акватайн няма да спре лорд Антилус нито за секунда. Той ще предизвика Арнос на дуел и ще разпръсне останките му из цяла Алера.
— Само ако старецът успее да изпревари Максимус — отбеляза Сирил.
Тави се ухили.
— Врани, да! Макс само чака претекст да призове Арнос на дуел. Защитата на честта на семейството и бащата ще бъде безспорен претекст.
— Изненадан съм, че Арнос ви е позволил да говорите с офицерите — каза Сирил. — Това не е грешката, която бих очаквал от него.
— Той и не позволи — възрази Тави. — Макс и около седемстотин ветерани бяха готови да оспорят законността на моя арест.
— Какво? — Сирил гледа Тави около секунда, лицето му побеля. Исана почувства как ужасът извира от него като някаква мазна черна пара. После той бавно поклати глава: — Седемстотин… — той бавно издиша. — Точно такава ситуация короната иска да избегне.
Тави се намръщи.
— Знам. Договорих се с Арнос, че ще им заповядам да се оттеглят в замяна на това да съм арестант на Налус.
Кирил избърса лицето си с ръка.
— Налус — каза той студено, — нищо чудно, че писмото му беше толкова неловко. Достоен човек. Не е много умен, но винаги съм мислил добро за него.
— Той ме помоли да дам дума, че няма да заповядам на моите хора да откажат да участват в кампанията. Направих го и той ми позволи да се срещна с тях.
Сирил погледна строго Тави, Исана почти физически почувства в него гнева, примесен с възхищение.
— И какво им заповядахте?
Тави примигна и изненадано вдигна вежди.
— Да подкрепят кампанията, разбира се. Да правят всичко възможно, за да спасяват животи на алеранци и да защитят Империята от нашествениците.
Сирил бавно издиша и леко се наведе към масата, а чувството за облекчение, излъчващо се от него, изпълни стаята.
— Слава на великите фурии. Благодаря и за това.
Тави направи гримаса.
— Арнос е планирал кампания на числено превъзходство. Готов е да жертва всеки живот.
Сирил трепна.
— Да. Така си и мислех. Може ли да спечели?
Тави сви рамене.
— Мисля, че Насаг до известна степен промени сметките му. В Отос беше кървава каша и това беше изгодно за канимите — Тави понижи глас и усмивката му изчезна. — Трябва да го спра, Сирил.
Сирил обърна смръщен поглед от Тави на Исана. За няколко секунди в стаята се възцари тишина.
— Някой трябва — съгласи се Сирил. — Но има два проблема. Първо, вие не можете да му попречите с нищо, защото сте в ареста. И второ, не виждам реален начин да го спрете, дори и да не сте арестуван.
Тави си пое дълбоко дъх.
— Мисля, че може би знам начин — каза той.
Сирил кимна.
— Свързано е с вашата среща с представителя на канимите, предполагам. Какво иска Насаг?
— Не мога да ви кажа — отговори Тави. — Така ще е по-безопасно и за двама ни.
Сирил се облегна на стола си и сложи двете ръце на масата.
— Искате да ви пусна.
— Да.
— Не мога да го направя.
— Не, можете — каза Тави. — Сирил, ако това се получи, то може да сложи напълно край на въоръжените сблъсъци. Мисля, че тези три легиона ще донесат много по-голяма полза с една хубава флангова атака по Калар, отколкото да бягат в кръг в долината.