Фурията на капитана

Маркус й кимна.

— Милейди.

— Фиделиас — отговори тя с рязък тон. — Какво каза Налус?

— Сципио е помолил да разговаря със своите старши офицери — каза Маркус.

Лейди Акватайн присви очи.

— По думите на Арнос, Сципио го уверил, че ще инструктира офицерите си как да му помогнат. Но той е боец. Разбира се, Налус няма да допусне тази среща.

Маркус се съсредоточи върху дреболиите в палатката — стандартните неща, в които нямаше нищо необичайно, които използваше ежедневно и редовно.

— Опитах се да го разубедя — отговори той.

Лейди Акватайн се намръщи за секунда.

Маркус поправи одеялото на леглото си и се зачуди дали не му е време да се подготви за смъртта.

Тя въздъхна и поклати глава.

— Той ще последва ли съвета ти?

— Да се надяваме — каза Маркус. — За да вземе решение, Налус ще се нуждае от известно време, но по пътя ще си състави собствено мнение. Каза ми, че ако разговорът се проведе, той иска аз да присъствам. Поне ще мога да докладвам за случващото се.

— Никога не бива да подценяваш значението на талантливото протеже — промърмори с усмивка лейди Акватайн. — Или колко често при вземане на критични решения хората се обръщат към своите бивши наставници. Дръж ме в течение.

— Непременно, милейди.

— А хората от Отис? — попита лейди Акватайн.

— Освободени и върнати по домовете си — въпреки че Арнос не издаде официална заповед за отмяна на смъртната им присъда.

Тя поклати глава.

— След отстраняването на Сципио от хоризонта, необходимостта да ги заплашваме отпадна, а и това може да има далечни последици. Трябва да отбележа, шпионино мой, че отначало предложението ти изглеждаше като чиста авантюра. Но пък ни помогна елегантно да решим проблемите.

Стомахът на Маркус се сви. Ако капитанът не беше изиграл ситуацията толкова добре… На глас каза:

— Благодаря, милейди.

— Според теб Първи алерански ще помогне ли на Арнос в кампанията?

— Ако Сципио им заповяда? — той сви устни. — Мисля, че да. Две години те воюваха с канимите. Ще искат да довършат работата.

Лейди Акватайн въздъхна.

— Тогава всичко зависи от Сципио. Той има много дразнещия талант да се оказва в центъра на събитията.

— Ако той наруши обещанието си — каза Маркус, — смъртната присъда все още е в сила.

На лицето й се появи гримаса от отвращение.

— Вярно. Но дали това ще е достатъчно, за да го накара да спази думата си?

— Отчасти — каза Маркус. — Но имайте предвид, че за възрастта си той прави изненадващо добри дългосрочни планове. От негова гледна точка това легионът му да участва в кампанията е може би най-добрият начин да запази офицерите си живи, обединени и готови да го подкрепят отново в бъдеще.

На това лейди Акватайн вдигна вежди и с жест на ръката си изобрази вероятност. После тя стана и събра прането си, на устните й играеше лека усмивка.