Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Въпреки че Амара дори не можеше да издърпа тетивата на лъка на съпруга си, Бърнард държеше мощното оръжие в пълна готовност, без да трепери.
Той замря, дишането му бе равно, очите му бяха полузатворени, а погледът — ленив. Амара почувства как трепери от напрежение и осъзна, че пръстите й, където беше хванала Първия лорд за лакътя, вече са побелели. Нямаше търпение да придвижи ръката си към меча, но се сдържа.
Движението можеше да размърда лист или да счупи клонка и да предупреди врага за тяхното присъствие. Нещо повече, мечът й всъщност не би й помогнал особено в този момент, дори ако вече беше в ръката й. Лъкът на Бърнард щеше да ги защити много по-добре.
Бандитът спря, промърмори нещо и се обърна да си тръгва.
Тежестта на Гай се измести. Амара притеснено го погледна.
Лицето му беше побеляло от болка, а десният крак, все още невъзстановен от травмата, трепереше и докосваше земята. Не вдигаше много шум — но и това беше достатъчно.
Разбойникът рязко се обърна, ръката му се стрелна към меча, а очите му се присвиха, оглеждайки гората. Амара лежеше напълно незащитена на горската настилка, не по-далеч от два-три ярда от мъжа и точно пред него. Той просто гледаше, очите му се движеха бавно отляво надясно.
Цяла минута той стоя, просто гледаше и се ослушваше.
Нервите на Амара започнаха панически да крещят.
Ако кракът на Първия лорд отново трепне, нямаше никакъв шанс човекът да не го забележи. Ако успее да се противопостави на призованата от Бърнард дървесна фурия, той на мига щеше да атакува Гай, ако първият изстрел на Бърнард не го убие веднага.
И ако мъжът успееше да оцелее след първия изстрел, дори за малко, Гай можеше да не успее да се защити. Ако това се случеше, Амара ще трябва да застане между разбойника и Първия лорд, затова тя призова Сирус да даде на крайниците й скоростта, от която щеше да се нуждае.
През цялото това време Бърнард стоеше точно пред мъжа, без да мърда, с опънат лък.
— Какво, враните да те приемат, правиш? — внезапно се раздаде глас.
Амара трепна от изненада и почти изпадна в паника, когато от движението листата и клонките под нея изпукаха. Но разбойникът не чу нищо. Той реагира на гласа, като се завъртя на място и извади меча си.
— Враните да те вземат, Тонар — изръмжа разбойникът. — Така ме изплаши, скъси ми живота с десет години.
Появи се друг разбойник, конят му бавно си пробиваше път през храстите към тях.
— Имаш такъв живот, че ти направих услуга.
— Копеле.
— Не трябва да яздиш сам, глупако — дружелюбно каза Тонар. — Ако пак го направиш, Юлиус ще ти отреже топките.
— Юлиус — каза разбойникът с мрачен глас. — Той ни кара да яздим по прокълнати от врани места, където няма война. Представяш ли си каква плячка бихме могли да получим, ако участвахме в истинска битка?
— По принцип язва на стомаха, както чух. А за това тук постоянно ни се плаща. И няма какво да мърмориш.
— Тук не се разхождат никакви шпиони — продължи да се оплаква разбойникът. — Само си губим времето.
— Рицари Аери не летят толкова далеч в тила на врага без причина. Те или са спуснали някой…
— Или са взели някого и тогава напразно си скапваме задниците.
— Ти си в конен патрул. На теб ти плащат. Може и да намерим някого, а може и да не намерим. Или ще получим награда от петстотин бика, или ще се върнем, без да се натъкнем на някой, който ще се опита да ни изкара червата. Тук няма губещи.
— Освен мен, Тонар. Трябва да те слушам как мърмориш.
— Ако не се влачиш с крантата си последен, няма да ти се налага да го чуваш отново — отговори Тонар. След това обърна коня си и се върна към пътеката.
Разбойникът навъсено го изпрати с поглед и яростно ритна някакъв камък.
Камъкът заподскача по земята и отскочи от крака на Бърнард.
Амара се стегна.
Но разбойникът не забеляза. Вече се беше обърнал към коня си. Той скочи на седлото, срита енергично животното и препусна след останалата част от бандата.
Бърнард не свали лъка си още цяла минута, след като той се скри от погледите им, а след това бавно отпусна тетивата и в същото време издиша плавно и внимателно. Свали лъка си и разтри изтръпналото си дясно рамо. После се обърна към Амара.
— Смятам незабелязано да ги последвам малко — прошепна той. — Да се уверя, че няма да се върнат по следите си. Вие останете тук и пазете тишина. Ще се върна скоро.