Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Това е държавна измяна — тихо каза Сирил. — Ако ви пусна, преди да се явите пред трибунала, това означава смъртна присъда за мен, освен всичко друго. Да не говорим и за това, че всяко нарушение на практика гарантира, че вас ще ви признаят за виновен.
Тави скърца със зъби.
— Винаги има…
Сирил го прекъсна с махване на ръка и издиша през носа си.
— Добре — каза той тихо. — Нещата са лоши, но можеше да е и по-лошо. Следващото нещо, върху което трябва да се съсредоточа, е да се уверя, че линиите за доставка на легионите са безопасни. После ще обърнем внимание на вашата съдебна защита.
Тави поклати глава.
— Нямаме време. Прекалено много е поставено на карта.
— Да — отговори Сирил доста рязко. — Но вас ви надиграха. Сега сте напълно безполезен за короната.
— Може би — каза тихо Тави. — Позволете ми да направя нещо. Никой няма да ви обвинява за това.
Сирил поклати глава.
— Сципио, аз съм войник и слуга на короната. Винаги съм бил. И сега законът на короната казва, че вие трябва да останете в ареста, докато не се проведе съдебният процес. През последните две години ние работихме добре заедно. Опознахме се. Заслужихме определена степен на доверие един в друг — той хвърли на Исана доста страховит поглед и отново погледна Тави. — Но сега трябва да знаете къде слагам границата.
Тави се намръщи. Разочарованието и болезненото чувство на страх започнаха да се разпространяват, въпреки строгия му контрол.
— Знам — каза той тихо.
— Тогава трябва да знаете, че нямам намерение да си играя на някакво немислимо бягство — той се намръщи. — Не мога да се боря повече, но се уморих от всички, които се отнасят небрежно към законите на Империята. Които се подиграват с тях, като Арнос. Не мога да ги накарам да спрат, но това не означава, че ще участвам в това. Ще се радвам да ви помогна — с всички законни средства, с които разполагам.
— Ако имахте заповед от короната — тихо каза Тави, — бихте могли да го направите.
— Но я нямам — отговори Сирил.
Сърцето на Исана изведнъж удари много силно в гърдите. Тави погледна Сирил в очите и тихо каза:
— Изпълнявайте незабавно.
Звезди избухнаха пред очите на Исана и тя стисна подлакътниците на стола толкова силно, колкото можеше.
Сирил намръщено погледна Тави и каза:
— Какво?
Тави му отговори с полуусмивка.
— Хайде, Сирил. От деня, в който ме срещнахте, знаехте, че моето име не е Руфус Сципио.
Сирил се намръщи още повече.
— Да. Предполагах, че вие сте един от курсорите на короната, като се има предвид как приключи битката при Елинарх. И какво правите оттогава.
— И аз съм — каза тихо Тави. — Но има и още. До този момент сте чували слухове за мен. Чували сте слухове за моя сингулар. Арарис.
Тави замълча за момент.
— Арарис. Арарис Валериан.
Сирил се взираше в Тави. Устните му леко се разделиха.
— Именно затова помолих да бъде днес тук — каза Тави, сочейки Исана. — Защото мога да говоря открито пред нея.
Тави се обърна към нея и Исана усети страха му, безсилието и гнева му, както и нещо друго, нещо дълбоко, мощно и ужасяващо, за което беше невъзможно да се намери определение. Това беше нещо като удивление, помисли си тя замаяно, нещо като възторг и в същото време това беше ужас и страх.
Исана беше усещала това и преди, много, много отдавна. Сълзите я заслепиха, когато още повече спомени нахлуха в нея, връщайки я към някога живян живот. „О, Септимус. Толкова ми липсваш. Щеше да си толкова горд сега.“
Тя обърна лице към сър Сирил и примигна, докато сълзите не паднаха. По-възрастният мъж просто гледаше Тави, устата му все още беше зяпнала, а очите — широко отворени. Неверие, смесено с разбиране, стари тревоги и внезапна надежда. Ръцете му се свиха в юмруци, а гласът му трепереше, когато попита.
— Как — прошепна той, — как се казваш?
Тави се изправи и бавно повдигна брадичка.
— Моето име — каза той тихо — е Гай Октавиан.
Той пристъпи напред и падна на едно коляно, срещайки погледа на Сирил.
— Сър Сирил, вярвам ви. Ето защо току-що ви поверих живота си — той кимна към Исана — и живота на моята майка във вашите ръце.