Лилит: Змия в тревата
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- ISBN: 954-570-034-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Лилит: Змия в тревата». Краткое содержание книги:
Схванах намека и скоро вече тършувах из храстите. Не събрах кой знае какво, защото не посмях да се отдалеча много, но щеше да ни стигне за известно време — няколко дини, две-три шепи ягоди. Бронц приложи магията си над тях, за да запазим една част за после, но явно уменията му, ако изобщо притежаваше някакви по-особени, бяха в друга област.
На най-сериозни рискове се излагахме през деня. Макар да минавахме встрани от гъсто населените имения, предимно сред пущинаци, все се случваше да срещнем някой пътник. Свит в каруцата, аз се покривах със сламата и постелята. Молех се да не кихна или помръдна, колкото и да се проточеше разговорът (а понякога той продължаваше твърде дълго). Повечето от хората по пътя бяха надзиратели с каруци, които пренасяха нещо от едно имение до друго, но се появяваше и по някой магистър. Всеки път се напрягах, защото се съмнявах дали отец Бронц е способен да убие човешко същество, дори ако трябва да ме защити. Боях се най-вече от магистрите — сред тях несъмнено имаше такива, дето можеха да се справят със свещеника.
Най-неочаквано се натъкнахме и на истинска барикада. Чак сега ми стана ясно с каква упоритост Артур проверяваше все по-обширни територии. За късмет отец Бронц познаваше двамата стражи и ни се размина само с няколко приказки. Имах обаче достатъчно високо мнение за гръмогласния магистър и подозирах, че ако онези са сглупили да споменат в рапорта си как са пуснали свещеника, без да претърсят каруцата му, в Зийс много скоро след това щеше да има двама стражи по-малко, макар отецът да бе извън всяко подозрение.
Но така е навсякъде. Дръж се, като че целият свят ти принадлежи, не издавай опасенията си и всичко може да ти се размине, ако ще да го правиш пред цели тълпи.
През повечето време пътят все пак беше безлюден и аз можех да си говоря с отец Бронц. Точно с това се занимавахме непрекъснато. Нямаше какво друго да правим, а и ми се щеше да науча още много неща.
— Забелязвам, че не одобряваш ни най-малко установената на Лилит система — подхвърли той веднъж.
Засмях се кисело.
— Всяко съсловие потиска по-долните от него, докато нищожната на брой върхушка си е осигурила властта завинаги, при това тя се състои от най-големите престъпници, раждали се някога. Според мен направо вони!
— А ти какво би сторил? — попита развеселен отецът. — С каква система би заменил сегашната Владетелят Кал Тремон?
— Микроорганизмите на Лилит правят каквато и да е промяна твърде мъчна задача — отвърнах замислено. — Очевидно е, че властта развращава… — Свещеникът ме стрелна обидено, затуй побързах да добавя: — … повечето хора. А тук надарените със силата поначало са порочни типове, щом идващите от другите светове я овладяват по-лесно. Ясно е, че на Лилит пращат само най-страшните гадове.
Бронц се усмихна.
— Тъй грехът проникна в рая и змиите станаха господари в градината… Да махнем тогава змиите и ще си възвърнем рая?
— Подигравате ми се. Знаете, че не вярвам в това. Но едно просветено управление би могло да облекчи живота на пешките, та да не са толкова измъчени и унижени.
— Нима? — промълви отецът. — Чудя се… Тази планета е особена, а ти май разбираш твърде едностранчиво какви ограничения ни налага. Сещаш се за микроорганизмите само заради силата, която те дават на някои хора. Но би трябвало да ги приемеш като абсолютен факт, присъстващ във всичко на Лилит. Микробите са особеност на местната еволюция. Този свят не е предназначен за човеци. Чиста прищявка на природата е, че все пак можем да преживеем тук и да се възползваме от благата му.
— Какво искате да кажете?
— Мисли за тия мънички твари като за регулатор, за фактор на равновесието, възникнал по необходимост. Не на мен се пада да кажа защо е станало така, но доколкото се досещам, тукашният живот е претърпял немалко катаклизми. Не знам точно и какви са били, ала на другите планети от Диаманта има бозайници, влечуги, дори разни кристални същества, които изобщо не се срещат на Лилит. Оцелели са само насекомите, защото са най-приспособими и, колкото и да е смешно, най-малко податливи на промени. Предполагам, че те и растенията също са били застрашени от измененията в условията на планетата, така че полека-лека е възникнал механизъм за поддържане на устойчиво състояние. А защо Лилит се поддържа в това състояние е въпрос, на който нямам никакъв отговор. Странно е, но планетата явно има нужда от тази екосистема, за да се съхрани. Ето ти причината да се появят местните микроорганизми.