Лилит: Змия в тревата
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- ISBN: 954-570-034-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Лилит: Змия в тревата». Краткое содержание книги:
— Говорите за планетата, сякаш самата тя е жива.
Той кимна замислено.
— Често ми се струва по-уместно да мисля по такъв начин за Лилит. Виж, преди много векове, когато човекът за първи път напуснал Земята, очаквал да открие твърде чужди и странни светове. И какво намерил? Повечето се оказали или надупчени от кратери и мъртви, или газови гиганти, или просто замръзнали купчини скали. Обитаемите светове, които не изисквали прекалено много работа, обикновено вече били заети от растения и животни, в редки случаи и от други твари. И все пак колкото и налудничава да е понякога биологията, тоест равновесието в екосистемата или пък мисленето и поведението на чуждите раси, всички тези светове са разбираеми. Винаги Досега сме могли да си кажем: „Е, да, онези същества от Алфа са топки протоплазма с псевдоподи, но я виж в каква среда са се развивали, виж как условията са оформили културата им, възгледите и така нататък.“ Начинът на живот на другите раси може да е толкова смахнат, че изобщо да нямаме допирни точки с тях, нито дори да проумеем разсъжденията им, но, общо взето, те все пак са достъпни за разума ни. Никога не сме се сблъсквали с толкова странен свят, та да не сме в състояние да го осмислим поне отчасти чрез природните и обществените науки. Докато не били открити Лилит и посестримите й от Диаманта.
Зяпах храстите и тревите, тъмносиньото небе и остатъците от дини и ягоди.
— Да си призная, не ми е ясно накъде биете — казах след малко. — Тази планета наглед е много по-привична и нормална от повечето други, на които съм бил.
Отец Бронц кимна.
— Да, съществуват повърхностни прилики. Всички тези насекоми ги има само на Лилит, но ние веднага ги разпознаваме като насекоми. С флората е същото, защото щом атмосферата е подходяща за нас, значи изисква фотосинтеза, необходима и за развитието на сложни растения. Но помисли за друго — Диамантът на Уордън представлява статистическа нелепост. Четири планети на подходящо разстояние от слънцето за възникване на живот. Твърде наблизо са. Разликата за Харон и Медуза е някакви си 150 милиона километра, а между тях се вместват още две сочни парченца, сякаш някой ги е разположил специално за нас. Та това е абсурдно! Знаеш колко страшно е съотношението между броя на звездните системи и подходящите за заселване светове. Нашите обаче са си на мястото — и всеки има по една мъничка необяснима добавка, заради която не можем да мръднем от него…
— Подхвърляте ми една твърде стара идея — напомних му. — Че Диамантът е изкуствено творение. Сигурно знаете, никой още не е открил доказателства за нея.
— Вярно е — съгласи се свещеникът, — но помниш ли какво, ти казах одеве за разбираемостта на света? Струва ми се, че в тази необятна вселена, за която не сме научили почти нищо, нашите вкоренени представи направо ни връзват ръцете. Тук имаме наистина съвсем чуждо явление, напълно непонятно, затова го пренебрегваме, забравяме го. Тези планети не се вместват в рамките на нашата космология и ние ги зачертаваме като случайни отклонения, та да не мислим повече за тях. А според мен натъкнеш ли се на нещо, което твоята космология няма как да обясни, значи имаш големи дупки в теориите си.
— Да не е Божия намеса? — сопнах се аз.
Не исках да се подигравам на вярата му, но се подразних, че не съм в състояние да го опровергая. Той обаче нито се засмя, нито се обиди.
— Да, защото вярвам, че Бог е сътворил вселената и че той е навсякъде, във всичко и всекиго. Често съм си мислил дали Диамантът не е поставен тук, за да ни зашлеви по самодоволните муцуни. Но не забравяй, че бог е и върховна логика. Планетите на Уордън някак се съвместяват с останалата вселена, уверен съм в това, дори ако са безкрайно далеч от нашите субективни представи… Ние обаче се отплеснахме. Исках просто да ти обясня защо чудесните ти мечти за превръщането на Лилит в рай са неосъществими.
Ухилих се.
— Нямам нищо против това отклонение. Какво друго да правим?
Отецът сви рамене.
— Кой знае? Спорът ни може да е жизненоважен, както и въобще да е лишен от смисъл. Досещам се, че те тласка стремежът да завоюваш властта над този свят. Разбира се, по-вероятно е да те убият, докато се опитваш, но ако оцелееш… е, поне ще ми е интересно да разбера какво си намислил.
— Владетелят Тремон — изкикотих се аз. — Олеле! Това ще съкруши душичките на онези от Конфедерацията!
— Ти си толкова Кал Тремон, колкото аз Марек Крийгън — нехайно отвърна Бронц. — Нека забравим тези измислици, защото никой вече не вярва в тях… Знаех го от самото начало.