Опасно за живота

Игор сви рамене:

— Глупости! Не искам да й плюя в очите. Първо, когато ме захвърли, исках. А сега мисля, че може и да е била права. Мъжът е длъжен да осигури достоен живот на жена си. А аз всъщност бях зает само със себе си. Със своите научни играчки.

— Прекрасно! — веднага се включи Вано. — Ами ако можеш да й осигуриш достоен живот? Че нали тоя, плешив козел ще й писне най-много след година!

— За какво е тоя разговор? — попита Игор и вдигна очи.

— Упълномощен съм да ти предложа много изгодна работа — предпазливо подхвърли Вано.

— Каква?

— По твоята специалност. При това с тая работа можеш да се справиш само ти. Трябва да се установи съставът на някакъв препарат. Психотропно вещество — небрежно забеляза Вано. — Подсилва асоциативните и адаптационните функции на мозъка. Има маса приложения. И инволюционни синдроми, и посттравматични нарушения на функциите на главния мозък, и лечение на хроничен алкохолизъм. Пояснявам: аналогичен препарат правят и на Запад. Обаче е много скъп. Нашата задача е да получим достъпен за нашите съграждани аналог. Това не са ти военните поръчки за не знам какво, против не знам кой противник. Нашият препарат ще бъде нужен на всички — и на старчето с отслабнала памет, и на стресирания бизнесмен, и на алкохолика.

— Такива препарати вече има — махна с ръка Ветров.

— Не — горещо възкликна Вано, — точно такъв няма! А и какво ти влиза в работата има ли, няма ли? Предлагат ти да решиш сложна химическа задача! И ти предлагат луди пари за това! Какво му мислиш? Или е по-добре да се пропиваш по гарите? Ако е така, значи жена ти правилно те е зарязала!

— Каква е заплатата? — попита Ветров.

Отговорът го накара да се опули срещу събеседника си.

— Сериозно?

— Повече от сериозно. Ще трябва да се решат още някои проблеми — наемане на помещения, закупуване на оборудването. Но това не са твои проблеми. Ти си научен ръководител и главен технолог на бъдещата лаборатория. Твоите задачи са да определиш състава на веществото и да разработиш технология за получаването му. Е, какво? Прието?

Игор объркано мълчеше.

— Ами май приемам — най-после неуверено отговори той.

— Прекрасно! Сега ще зачетем това събитие!

На масата се появи бутилка „Абсолют“. Докато наливаше щедро на госта, Вано през цялото време бъбреше, разправяше вицове, спомняше си времето на училищните олимпиади, неизменните победи на Игор във всяка от тях, момичетата, след които тичаха тогава. Вано рисуваше на Игор картини на щастливото бъдеще, в които разкаялата се Елизавета благоговейно целува ръка на своя изстрадал мъж.

Ветров се усмихваше и ронеше пиянски сълзи на масата.

— Обаче аз трябва да вървя, старче! — възкликна изведнъж Вано. — Работата ни чака. Да! — плесна се той по челото. — Едва не забравих! Подпиши договора. Още днес ще го предам на нашия работодател.