Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
Затова целият град присъства на обявяването на новите предводители на града, състояло се две седмици след Битката при четирите палати. Обширното открито пространство пред Съвещателната зала, неотдавна станало свидетел на битка, сега бе заето от стотици ликуващи граждани, облечени в ярки цветове и съответстващо настроение. Нямаше значение, че новите предводители не бяха представители на шестнадесетте кралства. Хората все така се радваха. Всъщност дори по-гръмко от обичайното. Старият Съвет бе мразен в рамките на най-малко поколение. С високи данъци, спиращи търговията и разрастването на бизнеса (поне така говореха търговците), с постепенното занемаряване на пътища и канали, с полицейските часове и побоищата, с оправдано страховитата репутация на Пиниона и откритото преследване на Часовоите, принудени да минат в нелегалност и да образуват Ескейн, Съветът не даваше поводи да е обичан. Но с оглед на безскрупулните мерки, които бяха посрещали гласния израз на каквото и да е недоволство, това отношение, макар и повсеместно, биваше споделяно само с най-близките и зад затворени врати. За мнозина от местните Инструър се бе превърнал в сиво и опасно място.
Поради тези причини обявяването се проведе сред тържествена атмосфера. Дори болните се бяха надигнали от креватите си, за да съзрат мъжете и жените от севера, които бяха дошли, за да спасят Инструър от Съвета. Възрастните лежаха на носилки, деца стискаха здраво ръцете на родителите си, бебетата бяха заели привилегировани позиции върху гърбовете на майките си, а за ранените в битката бе запазено специално място в предните редици на тълпата. В ъглите на площада изникнаха импровизирани пазари, макар че единствено продавачите на цветя и реликви се радваха на известен интерес. Всичко друго бледнееше пред Джугом Арк. Сред тълпата се движеха търговци на храна и напитки, предлагащи стоката си на онези, които бяха забравили да се подкрепят. А вътре в сградата имаше набързо издигната сцена, където градските първенци и хиляда специално подбрани гости с нетърпение очакваха началото на церемонията.
Лийт също беше нервен, оглеждайки събраната тълпа. Все още съществуваха неща, които можеха да се объркат. Последните две седмици се бяха слели в светкавична поредица събития, която не му бе оставила време да си почине. А и не всичко се беше развило добре. Още помнеше вечерта преди шест дни, когато самият крал на Строукс се беше срещнал с Компанията. Владетелят беше ядосан, че е принуден да напусне Мерциум и да дойде при тях като някакъв молител. Той бе заявил верността си към Фалта и, без да се вслушва в съветите на Компанията, бе заповядал на съветниците си да проверят истинността на Стрелата. Тази проверка доведе до няколко изгорени ръце, които Лийт бе излекувал. По-точно Джугом Арк бе излекувала. Кралят бе побързал да заяви, че е убеден, бе изразил готовността си да съдейства (макар и да не призна властта им), бе обещал десет хиляди бойци за армията и предостави списък с имена, от които да изберат следващия строукски Аркос. Защо кралете са тъй упорити до глупост, чудеше се Лийт.
— Не се доверявам на този човек — бе казал хауфутът.
— И с право — рече Манум. — Той заемаше челно място сред изменниците, които ми изброи Рушителят. Каквото и да беше казал кралят сега, нямаше да ме убеди.
— Но той се е покаял — тихо бе казал Хал. — Докога ще отказваме прошка на онези, които молят за нея?
Този братов коментар беше вбесил Лийт. Кралят на Строукс беше наивен и горд мъж, с типично аристократични поведение и морал, който показваше, че ги смята за селяни. Макар те да бяха точно това. Кралят не се бе извинил, не беше признал за предателството си, не бе показал и частица скромност. Къде беше покаянието, което съзираше Хал?
Това беше типично за сакатия. Неговата доброта се застъпваше с наивност. Готовност да съзира само добрите черти и да вярва, че всеки може да се промени, стига да му бъдат обяснени грешките. Бе се отнасял по такъв начин с Аркоса на Немохайм, а сега и с краля на Строукс — хора, необратимо обгърнати от зло. Бе се отнасял така и с Ахтал, в дните преди брудуонецът да се е доказал. Какво следваше? И към самия Рушител ли щеше да проявява снизхождение?