Дясната ръка на Бога

Хал с неговото неизменно опрощение!

Лийт залитна, настъпвайки крайчеца на робата си. За един ужасяващ момент помисли, че ще падне, но успя да възстанови равновесие, без някой да го е забелязал. А може би всички са видели, призна си Лийт, но никой не каза нищо. Като че биха посмели! Страх ги е от Стрелата.

Никой от групата не носеше тежки ботуши. Само неговите крачки отекваха из залата. Естествено, това бе сторено умишлено, за да насочи цялото внимание към него. И има ефект, отбеляза си Лийт, докато внимателно се изкачваше по стълбите на дървения подиум, кимвайки на първенците от двете му страни, както му бяха казали. Младежът спря на уреченото място и видя, че някой е указал точната му позиция, очертавайки стъпалата на ботушите. Ядосан, той умишлено застана малко встрани. Това означаваше, че следващите го изпитваха известни затруднения, докато достигнат местата си, но него вече не го беше грижа. Пак нарочно остана на място няколко секунди по-дълго от указаното — един кос поглед към Кърр показа, че фермерът го пронизва с режещ поглед — и едва тогава седна на единствения празен стол.

Церемонията започна, но Лийт беше прекалено вбесен, за да обръща внимание. Аз съм дете. Облечи това, облечи онова, застани тук, направи това, носи стрелата, спаси Фалта. Отнасят се с мен като с дете. Води ни, води ни, бяха казали, а после, когато сам бе решил да се сдобие с верността на Аркоса на Немохайм и когато бе приел посланиците, всички го бяха критикували. И отново бяха започнали да вземат решения, без дори да се посъветват с него. И сега ще бъде същото. Тълпата също умоляваше да бъде водена. Личеше в очите на събраните. Всички са се вторачили в Джугом Арк. Но щом им кажа какво да сторят, те ще намерят причина да не го направят и ще си вършат каквото са си намислили. Е, какъв е смисълът?

— Лийт! Лийт! — Гласът на майка му го изтръгна от вглъбеността. Едва сега Лийт забеляза мърморенето из залата. Той се извърна и видя, че всички са се отдръпнали от него и че седи сам. Погледна надолу към ръката си — Стрелата блестеше като слънце, обгаряйки пода. Всеки момент можеше да избухне пожар.

Аркосът на Плоня предпазливо се приближи напред и се обърна към нервната публика.

— Както казвах, не съществува никакво съмнение в силата на Джугом Арк! Виждате сами как тя блести в отговор на нуждата ни! Бившият Съвет предава водителството на Инструър на Лийт Манумсен и неговата Компания следовници. Говорих ви за измяна. Обясних ви как самият фалтански Съвет бе започнал да изпълнява волята на Рушителя. Разказах ви историята за пристигането на Стрелата. Верен на дълга си предупредих колко близо до разрухата се намира Фалта. Вие сами съзирате колко тежко е положението ни: Джугом Арк не би изникнала след две хилядолетия, ако не беше така.