Безбожникът [bg]

— Е, и?

Теламон се усмихна.

— Никой още не е дал задоволително обяснение защо старият войник изобщо е бил там. Надявали сте се, че всички ще жалят за смъртта на Леонид, но ще я приемат като злополучния край на един пияница.

Агатон скочи на крака и подкани Сал да го последва.

— Арестувай ни! Съди ни! Готови сме да отговаряме пред военния съд! Доказателствата ти нищо не струват!

— Може би — Теламон също се изправи. — Но в крайна сметка съкровището няма да бъде ваше.

Без да му обръща внимание, Агатон тръгна към скупчените на пода наметки.

— Няма никакво съкровище — отвърна той през рамо.

— Напротив! — обади се звънко Касандра. — Скрито е под плочките пред предната врата.

Агатон грабна наметката си и я хвърли в лицето на Теламон. Двамата със Сал извадиха мечовете си. Теламон отстъпи. Погледна Циклоп, който стоеше като вцепенен. Лицето на Агатон беше разкривено от гняв.

— Прав си! — изръмжа той и замахна във въздуха с камата си.

Сал се опитваше да заобиколи лекаря и да нападне Касандра.

— Ние убихме Леонид, както той уби другарите ни. Когато се върна в Ефес, му дадохме клетва, че ако останем при него, няма да кажем на никого какво подозираме.

— Разбира се — пое си дъх Теламон, — вие сте го изнудили. Сигурно сте знаели, че онези трупове все още са заровени в Дома на Медуза.

— Щяхме да си поделим съкровището — продължи Агатон, прехвърляйки камата от една ръка в друга. — Но не вярвахме на Леонид. Сега това няма значение, той е мъртъв. А ти и твоята кучка ще си правите компания в Хадес!

Той пристъпи леко напред. Теламон отблъсна удара с кожената торба и сграбчи китката му. Агатон се опита да се освободи. Лекарят пусна торбата и се вкопчи в него, дърпаше и извиваше ръката му, улови и другата, докато гледаше как камата приближава лицето му. Чуваше суматохата и виковете край себе си. Сал беше нападнал Касандра и тя също се беше вкопчила в битка на живот и смърт. Тъй като не беше толкова уверен, той бе изпуснал ножа. Теламон отчаяно погледна към вратата, но Циклоп беше изчезнал. Теламон усещаше вонята от немитото тяло на войника, виждаше изпъкналите вени на врата му, потта по гърдите му. Двамата се бутаха и блъскаха напред-назад като борци. Теламон се спъна в една наметка, опита се да я изрита, подхлъзна се и падна на пода, а Агатон се стовари върху него с блеснали очи, насочил ножа към шията на лекаря. Устните му се оголиха в усмивка. В този миг Теламон съзря някаква сянка. Лицето на Агатон се отпусна. Той се закашля и затърчи, очите му се изцъклиха, докато първите капки кръв потекоха от носа и крайчеца на устата му. Теламон почувства как хватката на войника отслабна. Той отблъсна убиеца. Агатон се претърколи и вдигна ръка, опитвайки се да хване камата, която Харна беше забила дълбоко в гърба му. Прислужницата стоеше встрани със скръстени ръце и безизразно лице. Тя погледна бързо към Теламон, но изглеждаше по-заинтересувана от предсмъртните мъки на бившия си господар. Теламон се обърна. Касандра и Сал бяха преплели тела като любовници. Войникът я беше стиснал за гърлото, а тя се опитваше да отслаби хватката му. Успя и го отблъсна. Сал бързо погледна към Агатон и хукна към прозореца в другия край на помещението. Вратата се отвори, профуча стрела и го улучи в гърба. Той се удари в стената с вдигнати ръце и отскочи назад. Циклоп стоеше на вратата с голям костен лък в една ръка и колчан стрели в краката.