![Вечната маска на смъртта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/8/1/vechnata-maska-na-smrtta-bg-download.jpg)
Вечната маска на смъртта [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543650798
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Вечната маска на смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
Quinto: В следобеда, когато Атий е бил убит, той се срещнал с колегите си в градината, после се върнал в стаята си. Сетне Нарс и Макрин слезли при него, но когато си тръгнали, той бил все още жив. Очевидно някой друг е убедил Атий да отвори вратата на тази стая, убил го е, взел е ковчежето, после е избягал, но не и преди да заключи вратата отвътре, което е пълно противоречие само по себе си.
Sexto: Друзила, вероятно единственият човек, който е обичал Атий, и негова наложница. Получила писмо и напуснала вилата, за да отиде в „Магариците“. Защо? Според Нерей, той и Ахилей не са я нападнали и убили. Кой тогава?
Septimo: Атий е бил вероотстъпник, грубиян, преследвал е всичко християнско и все пак е започнал да пише писмо до Силвестър, в което вероятно го е молел за защита и покровителство. Защо Силвестър, а не императора?
Octavo: Без никакво съмнение Харон е изиграл някаква роля във всичко това. На него му харесва идеята да замайва главата на императрицата, да иска пари и да показва силата си. Зад него се крие онази загадъчна личност, зловещият бивш дякон Валентиниан.
Клавдия остави перото и се загледа в лампата, над чийто пламък лудешки танцуваха пеперуди. Тя взе друг пергамент. Има ли някаква друга връзка между Макрин и Атий, освен очевидните? Седна и се замисли със затворени очи. Бавно, но сигурно тя поемаше пипнешком по тъмния път на загадката към решението и вярваше, че е близо до него.
Седнал, Харон наблюдаваше как Хеката и помощничката й подготвят обреда. Нощното небе беше ясно, само лек ветрец поклащаше храсталаците и клоните на дърветата в изоставеното гробище край големия Апиев път. Беше топла, тайнствена нощ, навсякъде край тях бяха разлагащите се останки на мъртвите. Харон вдигна очи към небето. Бяха се появили няколко облака — в такава нощ, така го убеждаваше Хеката, лемурите73 се навъртат около своето последно място за покой. Там гладно се спотайва Ламия74, ужасяващата жена от Хадес с магарешки крака и космат корем, и търси живи същества, а версипелите — върколаците, се промъкват по самотните коларски пътища и улици на града. Харон не вярваше особено в такива твари, въпреки че много от следовниците му непрекъснато бяха нащрек за всяка поличба за лош късмет, било то змия на покрив, плъх, изгризал дупка в чувал с брашно, или врана, кълвяща основата на статуя. Те се молеха, щом дочуеха първия тътен на гръмотевицата, подсвиркваха, когато просветваше мълния и носеха живи бълхи в бяло парцалче срещу уроки.
Господарят Харон се вгледа в запаления от двете вещици огън. На него несъмнено му трябваше промяна в късмета. Нападението срещу „Магариците“ беше нещастие, ужасно поражение. Цереб го предупреди, че много от хората му са изгубили другари и открито се жалват и съпротивляват. Редно ли беше да вярват на Валентиниан, бе попитал Цереб. Кой в края на краищата беше този човек? Не беше ли предал собствените си хора, християните, в катакомбите им? Какво доказателство имаха, че пази тайната за гроба на галилееца? Тогава Харон спокойно го бе изслушал и бе кимнал. Тайно в себе си той кипеше от гняв заради загубите си, но кого можеше да обвинява? Клавдия, тази малка, душеща навсякъде мишка? Хеката й беше пратила проклятие. Не трябваше ли да предприеме по-груби действия? И все пак, нападението срещу „Магариците“ се бе провалило. Може би трябва да я нападне на някоя пуста улица?
Той вдигна един мях и отпи дълбоко, за да успокои пробождащия го страх. Трябваше да бъде внимателен, да мисли трезво. Клавдия беше любимка на онази кучка, Августата; ако умре, само боговете знаят какво можеше да направи Елена! Нападението срещу „Магариците“ беше достатъчно злощастие, вече се носеха слухове, че императорът може да изпрати кохорти, за да прочистят гробището.
Господарят Харон бе станал много предпазлив. Беше пратил шпиони из града да разберат каквото могат, но възнамеряваше да направи и жертвоприношение. Обърна се към двете грозни жени с боси крака и чорлави коси, с мъртвешко бледи лица, облечени в черно, които редяха оплаквателните си песнопения. Бяха разкопали няколко гроба, за да намерят кости, които да стрият на прах, и сега призоваваха душите на мъртвите. Разровиха земята с нокти и изляха в дупката кръвта на черно агне, което бяха разкъсали на парчета. Харон напрегнато ги гледаше и се опитваше да не обръща внимание на писъка на прилепите, прелитащи от гроб на гроб. Хеката беше донесла със себе си две восъчни кукли, едната изобразяваше него самия с вдигнати величествено и заплашително ръце, по-малката сякаш молеше за милост. Тя ги хвърли в огъня, преди да прати там и изрязаната от смокиново дърво груба фигурка на бога на градините Приап. Восъкът започна да цвърчи и се разтопи. Вещиците напрегнато гледаха как огънят загасва, после Хеката се зае с нажежените до червено въглени, отся ги и започна да търси нещо сред тях. След това полази до него на четири крака, с окървавено лице и вторачени очи.
73
Лемури — общо название на всички духове на покойници, останали на този свят. Добрите от тях се почитали като лари — домашни божества, а лошите — ларви — блуждаели по земята и вършели злини, понеже не можели да намерят покой в подземното царство. — Б.пр.
74
Ламия (гр. „поглъщаща“) — красива девойка и любимка на Зевс, превърната от ревнивата Хера в грозно страшилище, която погубила първо собствените си деца. По-късно съществували много ламии — грозни женски същества, подобни на вампири, които привличали по особен начин деца и най-вече красиви младежи, и им изпивали кръвта. — Б.пр.