Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Приливи на Мрака [bg] [ЛП]
Приливи на Мрака [bg] [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

Электронная книга - «Приливи на Мрака [bg] [ЛП]». Краткое содержание книги:

След като елиминира продажния Блекхенд, Оргрим Дуумхамър поема властта над Ордата на орките. Той е решен да покори останалата част от Азерот, за да може хората му отново да изградят свой дом във… Вселената на Уоркрафт. Андуин Лотар, бивш Първи рицар на Стормуинд, напуска опустошената си родна земя и повежда хората си през Голямо море към бреговете на Лордерон. Там с помощта на благородния крал Теренас той обединява човешките нации в мощен Алианс. Но дори този съюз може да се окаже недостатъчен, за да спре безпощадния марш на оркската Орда. В борбата между двете основни сили се включват елфи, джуджета и тролове. Дали Алианса ще възтържествува или приливите на мрака на Ордата ще погълнат последните надежди за свобода на Азерот?
1 ... 70 71 72 73 74 75 76 77 78 ... 114
Перейти на страницу:

Той отново се усмихна и се подпря на скалата, явно горд от преценката си за ситуацията и способността си да я промени.

— Мога да ви обещая, че защитниците на този регион няма да ви попречат — уверено заяви той. — Дори ще ви посоча по-кратък път до целта ви. Ордата ще може бързо и безпрепятствено да прехвърли планината.

Дуумхамър се замисли над думите му.

— Ще ни освободите пътя — каза по-силно той, — ако оставим земята ви непокътната?

Мъжът кимна.

— Точно така.

Дуумхамър се изправи и пристъпи напред, приближавайки се на по-малко от метър от мъжа. Отблизо можеше да види по-ясно чертите на странника под качулката и те бяха слаби, елегантни и хитри, въпреки очевидния му страх. По някакъв начин този човек му напомняше на Гул’дан — умен и егоистичен, но вероятно твърде страхлив, за да предаде някого с по-голяма власт.

— Много добре — каза най-накрая той. — Съгласен съм. Покажи ми най-бързия преход през планината и ще поведа воините си, без да им позволявам да спират и плячкосват. Когато завоюваме тази земя, ще поставя защита около планините и никой няма да може да ви нарани. Ти и хората ти ще сте в безопасност.

— Чудесно — закачуленият мъж се усмихна и плесна с ръце като дете. — Знаех си, че сте разумен.

Той извади свитъка, втъкнат в колана му, и го подаде на Дуумхамър.

— Това е карта на този район — обясни той. — Отбелязал съм тази поляна, за да се ориентирате.

Дуумхамър разви свитъка и го разгледа.

— Да, това е много ясно — каза след малко той. — Много добре.

Мъжът го изгледа за миг.

— Тогава аз ще се връщам при своите хора — каза той.

Дуумхамър кимна, без да каже нищо и след малко мъжът се обърна и бързо се отдалечи. Промуши се между скалите и внимателно заслиза надолу по хълма отвъд поляната. Дуумхамър за миг си помисли да го настигне. Един удар му стигаше, а и вече се беше сдобил с картата. Но в това нямаше чест. Едно от нещата, които най-много мразеше у орките и това, в което се бяха превърнали, бе липсата им на чувство за чест. В Дренор те бяха благородна раса. Но предателството на Гул’дан промени всичко и ги превърна в кръвожадни диваци. Дуумхамър бе решен да възстанови гордостта и чистотата на расата си, а това означаваше да следва строги правила на поведение. Човекът му беше показал добра воля и Дуумхамър нямаше да го предаде. Щеше да последва пътя, който бе отбелязан на картата и, ако наистина се окаже по-пряк и хората не ги атакуват по пътя, щеше да изпълни своята част от сделката.

Дуумхамър поклати глава, нави свитъка и го втъкна в колана си. После се обърна и пое към пътеката, по която беше дошъл. Щом се върнеше в лагера, щеше да свика лейтенантите си и да им покаже пътя, по който щяха да продължат.

* * *

— Извикахте ни, Ваше Височество?

Генерал Хат, командир на армията на Алтерак, стоеше на полуотворената врата към стаята с картите. Перинолд видя, че останалите командири също чакат зад внушителния генерал.

— Да, влезте, генерале, офицери — каза Перинолд, опитвайки се да запази спокоен глас. — Току-що получих новини за Ордата и движението й и бих искал да ги споделя с вас.

Той видя как Хат и още някои се споглеждаха, но не казаха нищо и пристъпиха към забележителната избродирана карта, покриваща далечната стена. Тя изобразяваше Алтерак от край до край — с градовете и крепостите, нашити със сребърна нишка, а самият дворец бе извезан в злато.

— Получих пълно потвърждение — започна Перинолд, — че Ордата наистина се е насочила насам.

Неколцина офицери зяпнаха.

— Очевидно възнамеряват да нападнат Лордерон и са избрали да минат през планините, за да атакуват Столицата от север.

— На какво разстояние са от нас? — попита загрижено полковник Кавдан. — Колко са? Какви оръжия носят?

Няколко мъже зад него започнаха да шушукат.

Перинолд вдигна ръка и всички се умълчаха.

— Не знам колко са далеч — отвърна той, — но предполагам, че са на ден или два път, не повече. Не знам колко са, но всички доклади сочат, че са много.

Той се усмихна, макар да осъзнаваше, че така проявява слабост.

— Това обаче нас вече не ни засяга.

Генерал Хат изправи рамене.

— Не ни засяга ли, Ваше Височество? — попита той, а дъхът му размърда посивяващите му мустаци. — Но ние сме част от Алианса и сме се заклели да воюваме срещу Ордата.

— Положението се промени — информира го Перинолд, осъзнавайки, че се поти обилно и офицерите му вече са забелязали. — Преосмислих вариантите и реших, че е по-добре да се прегрупираме за този конфликт. От сега нататък Алтерак няма да бъде част от Алианса.

1 ... 70 71 72 73 74 75 76 77 78 ... 114
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)