Приливи на Мрака [bg] [ЛП]
- Автор: Розенберг Аарон
- Серия: World of Warcraft(bg) #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Катина Цонева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Приливи на Мрака [bg] [ЛП]». Краткое содержание книги:
Той отново се усмихна и се подпря на скалата, явно горд от преценката си за ситуацията и способността си да я промени.
— Мога да ви обещая, че защитниците на този регион няма да ви попречат — уверено заяви той. — Дори ще ви посоча по-кратък път до целта ви. Ордата ще може бързо и безпрепятствено да прехвърли планината.
Дуумхамър се замисли над думите му.
— Ще ни освободите пътя — каза по-силно той, — ако оставим земята ви непокътната?
Мъжът кимна.
— Точно така.
Дуумхамър се изправи и пристъпи напред, приближавайки се на по-малко от метър от мъжа. Отблизо можеше да види по-ясно чертите на странника под качулката и те бяха слаби, елегантни и хитри, въпреки очевидния му страх. По някакъв начин този човек му напомняше на Гул’дан — умен и егоистичен, но вероятно твърде страхлив, за да предаде някого с по-голяма власт.
— Много добре — каза най-накрая той. — Съгласен съм. Покажи ми най-бързия преход през планината и ще поведа воините си, без да им позволявам да спират и плячкосват. Когато завоюваме тази земя, ще поставя защита около планините и никой няма да може да ви нарани. Ти и хората ти ще сте в безопасност.
— Чудесно — закачуленият мъж се усмихна и плесна с ръце като дете. — Знаех си, че сте разумен.
Той извади свитъка, втъкнат в колана му, и го подаде на Дуумхамър.
— Това е карта на този район — обясни той. — Отбелязал съм тази поляна, за да се ориентирате.
Дуумхамър разви свитъка и го разгледа.
— Да, това е много ясно — каза след малко той. — Много добре.
Мъжът го изгледа за миг.
— Тогава аз ще се връщам при своите хора — каза той.
Дуумхамър кимна, без да каже нищо и след малко мъжът се обърна и бързо се отдалечи. Промуши се между скалите и внимателно заслиза надолу по хълма отвъд поляната. Дуумхамър за миг си помисли да го настигне. Един удар му стигаше, а и вече се беше сдобил с картата. Но в това нямаше чест. Едно от нещата, които най-много мразеше у орките и това, в което се бяха превърнали, бе липсата им на чувство за чест. В Дренор те бяха благородна раса. Но предателството на Гул’дан промени всичко и ги превърна в кръвожадни диваци. Дуумхамър бе решен да възстанови гордостта и чистотата на расата си, а това означаваше да следва строги правила на поведение. Човекът му беше показал добра воля и Дуумхамър нямаше да го предаде. Щеше да последва пътя, който бе отбелязан на картата и, ако наистина се окаже по-пряк и хората не ги атакуват по пътя, щеше да изпълни своята част от сделката.
Дуумхамър поклати глава, нави свитъка и го втъкна в колана си. После се обърна и пое към пътеката, по която беше дошъл. Щом се върнеше в лагера, щеше да свика лейтенантите си и да им покаже пътя, по който щяха да продължат.
— Извикахте ни, Ваше Височество?
Генерал Хат, командир на армията на Алтерак, стоеше на полуотворената врата към стаята с картите. Перинолд видя, че останалите командири също чакат зад внушителния генерал.
— Да, влезте, генерале, офицери — каза Перинолд, опитвайки се да запази спокоен глас. — Току-що получих новини за Ордата и движението й и бих искал да ги споделя с вас.
Той видя как Хат и още някои се споглеждаха, но не казаха нищо и пристъпиха към забележителната избродирана карта, покриваща далечната стена. Тя изобразяваше Алтерак от край до край — с градовете и крепостите, нашити със сребърна нишка, а самият дворец бе извезан в злато.
— Получих пълно потвърждение — започна Перинолд, — че Ордата наистина се е насочила насам.
Неколцина офицери зяпнаха.
— Очевидно възнамеряват да нападнат Лордерон и са избрали да минат през планините, за да атакуват Столицата от север.
— На какво разстояние са от нас? — попита загрижено полковник Кавдан. — Колко са? Какви оръжия носят?
Няколко мъже зад него започнаха да шушукат.
Перинолд вдигна ръка и всички се умълчаха.
— Не знам колко са далеч — отвърна той, — но предполагам, че са на ден или два път, не повече. Не знам колко са, но всички доклади сочат, че са много.
Той се усмихна, макар да осъзнаваше, че така проявява слабост.
— Това обаче нас вече не ни засяга.
Генерал Хат изправи рамене.
— Не ни засяга ли, Ваше Височество? — попита той, а дъхът му размърда посивяващите му мустаци. — Но ние сме част от Алианса и сме се заклели да воюваме срещу Ордата.
— Положението се промени — информира го Перинолд, осъзнавайки, че се поти обилно и офицерите му вече са забелязали. — Преосмислих вариантите и реших, че е по-добре да се прегрупираме за този конфликт. От сега нататък Алтерак няма да бъде част от Алианса.