Бавачката на ангели [bg]

После всичко почерня.

Баща му бе човекът, който го научи как се прави добра бизнес сделка. Ларш-Оке Монсон, по прякор Луварт25, беше легенда и Севастиан му се бе възхищавал през цялото си детство. Баща му бе получил прякора си, защото винаги правеше успешни сделки и винаги се справяше, дори в най-заплетените ситуации. „Ларш-Оке може да плюе срещу вятъра и да се измъкне сух“, казваха хората.

Луварт беше открил, че всъщност е много просто да накараш хората да направят каквото искаш. Основният принцип беше същият като в бокса: трябва да откриеш слабото място на противника си, след което да го атакуваш неспирно, докато съдията не вдигне ръката ти в знак за победа. Или, както беше в неговия случай, докато не докопаш плячката. Бизнес методите му не го правеха особено популярен или уважаван, но както той често казваше: „Уважението няма да те нахрани“.

Това беше девизът и на Севастиан. Знаеше, че много хора го презират, а тези, които се страхуваха от него, бяха дори повече. Но докато седеше до басейна с бира в ръка, той си мислеше, че въобще не му пука. Не го интересуваха такива неща като приятели. Да имаш приятели означаваше да правиш компромиси и да се лишиш от част от силата си.

– Татко? С момчетата мислим да ходим до Стрьомстад, но нямам пари.

Юн се затътри към него, гледайки го умолително. Севастиан засенчи очи с ръка и погледна към двайсетгодишния си син. Понякога Елизабет му опяваше, че бил глезил Юн, както и две години по-малката му сестра Йосан, но той не ѝ обръщаше внимание. Трудното детство, с много правила и тем подобни, беше за обикновените хора, не за тях. Децата трябваше да знаят какво може да им предложи животът и да се научат да взимат това, което искат. Като му дойдеше времето, Севастиан щеше да въведе Юн във фирмените дела и да го научи на всичко, което самият той бе научил от Луварт, но засега смяташе, че младежът може да се позабавлява малко.

– Вземи златната ми карта. Портфейлът ми е в антрето.

– Супер. Благодаря, тате!

Юн се затича бързо към къщата, сякаш го беше страх, че Севастиан може да промени решението си. Последния път, когато взе златната карта, за да отиде с приятели на тенис турнира в Бостад, сметката излезе седемдесет хиляди крони. Но в края на краищата това бяха дребни пари, а и добре похарчени, тъй като му помагаха да запази високия си статут сред приятелите си от Лундсберг. Слухът за състоянието на баща му бързо бе помогнал на Юн да се сприятели с хора, които след време щяха да станат влиятелни личности.