Целувката на змията [bg]

Глава четирийсет и седма

Дяволска жена

Полумесецът висеше в небето, тънък като нокът. Нощта беше безоблачна, осветена от звездите. Фрея гледаше от прозореца в кабинета на Джоана — мастиления океан, отраженията на луната и звездите, които потрепваха по водата. Джоана седна на бюрото си, Фрея — на кушетката, а Норман — на креслото до книгите. Той беше в ролята на буфер. Имаше нужда от него, празниците наближаваха идваше Коледа, но никой нямаше настроение за празненства.

Джоана постоянно се извиняваше на Фрея за обвиненията си към Килиан. Обясни, че завръщането на Фреди я е заслепило, но сега разбирала грешката си.

— Съжалявам за Килиан. Бях много притеснена за Фреди, а сега пък го задушавам и моето мило момче ме отблъсква — въздъхна Джоана.

Фрея слушаше внимателно и измърмори:

— Мамо, осъзнаваш ли, че отново сведе разговора до Фреди?

— О, съжалявам! — Джоана погледна към Норман за съдействие.

— Добре — каза Норман. — Това го разяснихме. Майка ти много, много съжалява, така че да продължаваме напред. Предстои ни проблем с Валкириите и нямаме много време, за да го предотвратим. — И той прокара пръст по една от книгите на Джоана. Норман не беше конфликтен. Просто не му допадаше неговите дами да се нападат една друга.

— Да — каза Джоана. — Искам да ти се реванширам, Фрея, и мисля, че имам решение. Трябва да погледнем от друг ъгъл.

— Как така? — Фрея кръстоса крака, поигра си с конец, излязъл от шева на черните й дънки, след което подръпна ботушите си.

Норман плесна с ръце, за да отбележи, че той ще продължи разговора.

— Майка ти мисли, че духът, който се опитва да се свърже с нея, се опитва да ни помогне. Валкириите вярват, че съществуват няколко вида духове. Опитахме се да разберем този от кои е. Сведохме възможностите до две. Едната е vordr (вордер) — духът пазач.

Баща й беше превключил на преподавателски режим, а Фрея обичаше да го наблюдава как работи и как съумява да направи всяка тема привлекателна за по-младите.

Той стана от креслото и протегна ръка към библиотеката.

— Думата „призрак“ произлиза от „вордер“, а „пазя“ и „пазач“ са нейни сродни думи — усмихна й се той.

Фрея намираше баща си за хубавец, сребристата му коса падаше върху тъмните рамки на очилата му. Ингрид беше наследила елегантността си от него, както и меките си розови устни и високото, слабо тяло.

— Както и да е… — продължи Норман. — Вордер е като куче пазач, ангел пазител, ако ползваме християнската терминология; той бди над смъртния от раждането му, до последния му час. Ако се прикрепи към някой бог, той бди над него през всичките му животи.

Норман продължи да обяснява и за fylgja (филгюр), названието му на старонорвежки означаваше „някой, който те придружава“. Но този тип се появявал от време на време, обясни той.

Видът филгюр били зловещи. Понякога се появявали като знак за смърт. Появели ли се в образ на жена, като този призрак, обикновено предупреждавали човек и близките му, че са застрашени.