Целувката на змията [bg]

— Спомняте ли си, кой ви принуди да откраднете тризъбеца на Фреди? — попита Ингрид — Това е най-важното. След това ще измислим как да ви върнем в… Ахъм — прозвуча сякаш се изкашля, казвайки последното, защото не беше чувала за това място и не беше успяла да запомни името му.

— Алфхайм — поправи я Келда.

- Ас — каза Свен от креслото си.

— Моля? — каза Ингрид.

Свен си дръпна от цигарата и издиша.

— Ас ни накара да откраднем тризъбеца — и изпусна облак дим.

— Сигурна съм, че не си бил ти — възпротиви се Ингрид. — Не е хубаво да лъжеш.

— Не, той има предвид един от боговете аси — каза Ирдик от бюрото, на което беше седнал, краката му се люлееха напред-назад. — Той е ас.

— О! — каза Ингрид. — Не бях чувала за тези богове преди. Интересно. Ас. Сещате ли се за друго? — попита ги тя.

— Да — каза Свен безцеремонно, в свой стил. Грабна бутилката с алкохол от пода и отпи.

На Ингрид й се искаше Свен да не пие толкова много. Може би щеше да успее да го заведе на среща на анонимните алкохолици, докато беше в Норт Хемптън. Все пак бяха анонимни. Табита й беше споделила, че е горд член на тази група и е трезвена от години. Повдигна вежда и изчака Свен да продължи.

— Ааа! — каза той, след като глътна твърде много наведнъж. — Този ас, който и да е той, ни отвлече от Алфхайм, за да открадне тризъбеца, а след това ни остави да скитаме в Мидгард, за да прикрие следите си. За съжаление не можем да си спомним нито кой е, нито как изглежда. Главите ни заболяват само като си помислим. Черно петно. — Вал се приближи и стисна рамото на Свен, а Свен отблъсна ръката му.