Целувката на змията [bg]

— Това, което казвам е, че Джоана мисли, че духът е от втория тип. Тя иска да ни каже нещо, да ни предупреди за нещо и изпраща духа си, за да го направи.

Фрея се изправи и отиде до прозореца, нарисува ръката си на запотения прозорец, след което изписа буквата „ф“ сякаш беше тийнейджърка.

— И какво трябва да направя аз за това — обърна се тя към баща си.

Джоана се приближи към дъщеря си и застана зад нея. Сложи ръце на раменете й и Фрея потрепна при докосването й. Искаше да й прости. Все още беше ядосана, но нямаше полза да продължава. Майка й се беше извинила и искаше да помогне на Килиан. Трябваше да работят сплотени и ако родителите й мислеха, че знаят как да разрешат случая, то тя бе склонна да направи каквото е нужно. Вярваше в техните опит и знания. Джоана стисна раменете на дъщеря си.

— Някой трябва да се върне назад и да намери тази вещица, преди да бъде обесена. Тя ще ни насочи към правилните време и място, ще ни помогне, а може би и ние ще успеем да й помогнем. Твърде стара съм за това пътуване. Опитах, но порталът не се отваря за мен. Изискват се младост и жизненост, които не съм сигурна, че притежавам.

Фрея се обърна към майка си с влажни очи. Може би, защото се беше напрягала да се взира в острова. Килиан беше там и тя искаше да е до него.

— Ще направя всичко, за да помогна на Килиан. Ако смятате, че трябва да действаме по този начин, съгласна съм — каза тя. — Ще го направя.

— Добре, добре! — каза Джоана. — Трябва да се подготвим сериозно, за да го направим както трябва. Трябва да си добре информирана, ще трябва да облечеш и други дрехи. — Изражението на Джоана се промени. — Ще те облечем като примерна пуританка, с шапка и всичко останало. Така че всичко е подготвено.