![Целувката на змията [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/3/7/celuvkata-na-zmiyata-bg-download.jpg)
Целувката на змията [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Семейство Бошан #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еклиптик
- ISBN: 978-619-200-003-5
- Переводчик: Петя Христова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Целувката на змията [bg]». Краткое содержание книги:
Момчето стоеше на няколко крачки от Фрея и я зяпаше.
— Госпойце, вий откъде сте? — попита той. — Не съм ви мяркал наоколо.
— Аз съм от друго село. — Фрея вяло посочи брега. — Разхождах се по плажа и реших да си почина. Горкичката аз, сигурно съм заспала! Ти от кое село си?
— Ъм, аз съм от Феърстоун — каза той, разучавайки Фрея, която отново гледаше към острова. — Била ли сте на остров Уайт? Много ми се ще да отида там някой ден. Един богаташ си живурка там, господин Лион Гарднър. Там има много за бачкане. Купи острова преди година.
Бинго. Годината беше 1640. Лион Гарднър и жена му са купили острова през 1639 г., когато се преместили там. Джоана й беше казала това. Беше горещо, вероятно август. Дрехите бяха адски неудобни и от тях я сърбеше. Разхлаби шала върху раменете си и се усмихна на момчето.
— Какво се случва тези дни във Феърстоун?
Момчето я погледна болезнено.
— Хм, господин Бидинг доста ме бие, ако не си върша работа добре. Гуди Бидинг може да бъде и добра, когато ме пляска. Дъщеря им е сръчна, добре сплита и преждата, и интригите. Може би…
Фрея разбра, че момчето е от приказливите и го прекъсна.
— Във Феърстоун има ли съдилище?
Момчето потръпна и погледна надолу. Фрея се приближи към него и постави ръка на брадичката му, повдигна я нежно и наум изрече заклинание.
Той въздъхна.
— Има съд, в който гледат размерите на имотите и кражбите на животни. И…
— И?
— Хм, Сали Смитърстоун обвини Гуди Ан Баркли, че е вещица и че е на страната на… — той се поколеба.
— На дявола?
Момчето пребледня, погледна към мръсните си боси крака.
— Да — той я погледна. — Сали казва, че Гуди Ан й се явила като призрак и искала да я омагьоса. Много от жените във Феърстоун не харесват Ан. Тя е хубавка, французойка, която се омъжи за англичанин — господин Баркли. Дори я наричат блудница.
Фрея беше благодарна, че е попаднала на такова бъбриво момче. Той продължи.
— Тази Ан винаги е била добра с мен. Някой казват, че Сали искала да се омъжи за господин Баркли. Ан може и да е вещица, но не е блудница. Не се призна за виновна във вещерство и утре по залез ще я бесят на дъба на хълма. Казват, че била белязана.
— Къде е Ан сега? — попита Фрея с твърде силен глас. Сложи юмрука си в устата и го захапа. Момчето посочи запад.
— Тя е в килия някъде там. Оковали са я във вериги.
Фрея моментално тръгна през полето в посочената от момчето посока. Трябваше постоянно да вдига тежката си пола, за да може да върви.
— Познавате ли Ан, госпойце? — извика след нея момчето.
Фрея погледна през рамо, но не му отговори. Залиташе при всяка стъпка и бавно си проправяше път през блеещите овце.
Глава четирийсет и осма
Най-великата любов
Щом Ингрид влезе в разхвърляната стая на първия етаж на „ъки стар“, елфите започнаха да я заливат с информация. Не спираше да им повтаря да забавят темпото и най-сетне се поуспокоиха. Беше дошла с колата на Джоана, за да плати стаята и да ги нагледа. Очевидно връщането им в мотела беше събудило спомените им. Трябваше да бъдат по-конкретни, защото Валкириите можеха да се появят всеки момент. Фрея беше в миналото и се опитваше да разреши мистерията от там. Всички от семейството бяха заети да намерят начин да спасят Килиан.
— Ние сме от Алфхайм и се наричаме алфари. Истинското ми име е Скълд — каза Келда. — Е, всъщност аз съм наполовина алфар, наполовина Валкирия. Валкириите гледат на мен като на мелез. Така или иначе, винаги съм се идентифицирала като алфар.
— О, чувала съм за Скълд! — каза Ингрид. — Известен воин и вещица — погледна към Келда замислена. Очевидно, който и да беше омагьосал елфите, ги беше лишил от силите им.
Келда се усмихна гордо и изпъчи гърди. Келда беше толкова сладка и мила с деликатното си, бледо, овално лице и мъжкаранските си дрехи. Имаше пиърсинг над прекрасните си розови устни, който й отиваше много.
Ингрид се зарадва, че най-после чуваше подробности, но се тревожеше не само заради опасността от Валкириите, но и заради Фрея, която беше някъде назад във времето. Искаше й се тя да беше отишла вместо нея, за да предпази малката си сестра: Фрея се беше върнала във времена, опасни за вещица. След отиването на Фрея там, Ингрид постоянно мислеше за нея, стискаше очи и казваше защитно заклинание за нея. Надяваше се силите й да успяват да я достигнат, но се страхуваше, че може да не са достатъчни.