Колекционерът на татуировки [bg]

— Съжалявам за приятелката ви — каза им.

Една жена — колежка на жертвата — плачеше. Другата — блондинка — изглеждаше нервна и смутена. Сакс подозираше, че носи кокаин в чантичката си, но не й беше до това сега.

Двамата мъже бяха гневни и мрачни. Никой от тях не беше гадже на Саманта, но единият бе съквартирантът й — от четиримата в неговите очи личеше най-силна скръб.

Сакс и Селито се редуваха да задават въпроси. Научиха (както и очакваха), че Саманта Ливайн не е имала врагове, поне доколкото знаеха приятелите й. Беше делова жена и никога не била имала проблеми със закона. Не се беше карала и с бившите си гаджета.

Още една фатална случайност. Това бе най-трагичното престъпление — грешното време и грешното място.

В много отношения то беше и най-трудно за разкриване.

Ненадейно към тях се приближи мъж със скъп костюм — не носеше връхна дреха и не обръщаше внимание на кишата и студа. Беше около петдесетте, с хубав тен и добре подстриган. Не беше висок, но доста красив и с хубави пропорции.

— Господин Кливънджър! — възкликна колежката на Саманта и го прегърна. Той я притисна до себе си и поздрави останалите от компанията на жертвата с мрачно кимване.

— Луиз! Вярно ли е? Току-що чух. Обадиха ми се. Саманта ли е пострадала? Мъртва ли е?

Отдръпна се назад и жената, която го бе прегърнала, отговори:

— Да, още не мога да повярвам. Тя… убиха я.

Новопоявилият се се обърна към Сакс, която попита:

— Познат ли сте на госпожица Ливайн?

— Да, аз съм й шеф. Тя беше… Само преди няколко часа говорихме. Имахме среща… само преди няколко часа. — Кимна към лъскавата сграда до ресторанта. — Там. Казвам се Тод Кливънджър.

Подаде й визитка. „Интернешънъл Файбър Оптик Нетуъркс“. Той беше президент и главен директор на фирмата.

Селито попита:

— Има ли причина някой да иска да й навреди? Нещо деликатно, свързано с работата? Нещо, което може да я е изложило на опасност?

— Не мога да си го представя. Дейността ни е да поставяме оптични кабели за широколентов Интернет… само комуникации. Саманта никога не е споменавала такова нещо, че е в опасност или нещо подобно. Не мога да си го представя. Тя беше най-симпатичният човек на света. Умна. Много умна.

Луиз добави:

— Сетих се нещо. Онзи ден нали убиха някаква жена. В Сохо. Дали не е същият психопат?

— Не мога да коментирам. Разследването е в ход.

— Обаче и онази жена беше убита под земята, нали? В тунел. Съобщиха по новините.

Хилавият младеж с артистичен вид, който се представи като Раул, съквартирантът на Саманта, се обади:

— Точно така. Същият стил. Същият метод на действие.

Сакс отново се въздържа от коментар. Със Селито зададоха още няколко въпроса, но скоро стана ясно, че тези хора не могат да им помогнат с нищо.