![Колекционерът на татуировки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/7/kolekcionert-na-tatuirovki-bg-download.jpg)
Колекционерът на татуировки [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-325-6
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [bg]». Краткое содержание книги:
Обслужващата вратичка на тоалетната водеше към голямо осмоъгълно помещение, от което тръгваха три тунела, чийто край се губеше в мрака.
Сакс включи видео- и аудиовръзката.
— Райм, там ли си?
— А, Сакс. Чудех се къде се губиш.
— Имам чувството, че пак се беше върнал. Както на Елизабет стрийт.
— Върнал се е на местопрестъплението?
— Или не го е напускал. Видях на улицата един тип, който приличаше на него. Бо Хауман изпрати хората си да проверят.
— Резултат?
— Още няма.
— Защо се връща? — измърмори на себе си Райм. Не очакваше отговор.
Камерата бе обърната в посоката, накъдето гледаше Сакс — към тъмен тунел. Преди да се заеме с тялото, тя надяна ластици на калцуните си и проследи отпечатъците от обувките на убиеца (който също бе използвал калцуни), водещи към един от тунелите.
— От там ли е проникнал? Не виждам добре.
— Така изглежда, Райм. Виждам някаква светлина напред.
Този път извършителят не беше влязъл през улична шахта. Този тунел, един от трите, излизаше на железопътна линия — водеща на север към гара „Пен“. Отворът бе полузатрупан от боклуци, но имаше достатъчно място, за да се промъкне човек. Убиецът беше излязъл на линията от място близо до Уестсайдската магистрала и бе прескочил купчината отломки, за да проникне в осмоъгълното помещение, станало лобно място на Саманта. Сакс се свърза с Джейн Ийгълстън по радиостанцията и й каза за вторичното местопрестъпление — пътя за достъп и оттегляне.
После се върна по средата на осмоъгълника, където беше жертвата. Погледна нагоре и закри с ръка очите си под заслепяващите халогенни прожектори, поставени от медиците.
— И тук има фенерче, Райм. Убиецът определено се грижи деянието му да бъде забелязано.
Съобщение от нашия спонсор…
Както Клоуи, Саманта беше с белезници на ръцете и омотани с тиксо крака. Тя също бе частично разголена — но само коремът, където убиецът беше направил татуировка. На пръв поглед нямаше следи от сексуален контакт. Това, разсъждаваше Сакс, изглеждаше по-зловещо, отколкото ако беше чисто сексуално престъпление — защото подсказваше загадка: Защо правеше така? Ако имаше изнасилване, всичко щеше да бъде ясно. Но сега?
Тя погледна татуировката.
Гласът на Райм се чу в слушалката:
— „четирийсет“. Пак с малка буква. Част от някакво изречение. Този път бройно числително, не редното „четирийсети“. Защо? — Добави раздразнено: — Е, няма смисъл да гадаем. Хайде да действаме.
Сакс обработи тялото, остърга частици изпод ноктите (този път нямаше нищо видимо, както при Клоуи), взе проби от кръв, телесни течности и някакво вещество, вероятно отрова, изтичащо от раните. После провери за пръстови отпечатъци, но извършителят, разбира се, отново бе носил ръкавици.
Продължи с огледа на помещението, събра частици в близост до тялото, после — от няколко отдалечени места, за контрола. Огледа земята.
— Пак калцуни. Няма следи от грайфери.
— Сигурно е сменил обувките — отбеляза Райм. — Другите ги е изхвърлил. Знаменитият чифт „Бас“, номер 44, вече са някъде из канализацията на Бронкс.
Докато правеше огледа, Сакс забеляза някакъв предмет до стената. Отначало помисли, че е умрял плъх. Животното не се движеше, затова предположи, че е отхапал от плътта на Саманта, отровил се е и е умрял.
Когато се приближи обаче, видя, че е чантичка.
— Намерих чантата й.
— Чудесно. Може би върху нея има следи.
Сакс взе кожената чантичка и я прибра в плик.
После заедно с другите найлонови или хартиени торбички с улики я прибра в един кашон.
Провери тялото, земята в осмоъгълното помещение и тунелите с алтернативен източник на светлина. Извършител 5–11 отново бе опипвал кожата на жертвата. По отпечатъците от обувки личеше, че няколко пъти е обходил тунела — от затрупания с боклук вход до помещението. Стори й се странно и каза на Райм. Може би защото е чул някого — предположи той. А може би е оставил част от екипировката си при входа. Сакс направи снимки и след като приключи всичко, се върна при вратата към тоалетната, като мислено се благодари, че при този оглед нямаше нищо, което да отключи клаустрофобията й.
Отново навън, предаде щафетата на другите криминалисти, които бяха свършили огледа на вторичните местопрестъпления. Детектив Джейн Ийгълстън докладва, както можеше да се очаква, че всички следи от извършителя покрай релсите и около входа на тунела са заличени от дъжда и кишата.