Колекционерът на татуировки [bg]

Оградена със същите лъкатушещи линии, напомнящи на мидени черупки, които според Ти-Ти Гордън бяха важни.

Това правеше загадката още по-изнервяща.

— Първо „втория“, после „четирийсет“. Отново с малка буква и отново без препинателни знаци.

Какво, по дяволите, искаше да им каже? Между две и четирийсет имаше още трийсет и осем числа. И защо първо редно, а после бройно? Райм се замисли.

— Мирише ми на указание към някакво място, адрес. Географски координати. Но все още не е достатъчно, за да се ориентираме.

Отказа се да гадае и погледна веществените доказателства, събрани от Сакс. Тя взе едно пликче и го подаде на Купър, който извади отвътре памучен тампон.

— Това е отровата — обясни Амалия. — Едната проба изпратих в патологията, но искам да започнем отсега. Изгори го, Мел.

Той пусна пробата на хроматографа и след няколко минути получи масовия спектър.

— Комбинация от атропин, хиосциамин и скополамин.

— Това е извлечено от растението… — измърмори Райм, като впери поглед към тавана, — как беше… По дяволите, не си спомням.

Купър въведе данните за сместа в базата данни на отровите и след малко обясни:

— Ангелски тромпет. Или бругмансия.

— Да, разбира се. Дай повече подробности.

Купър обясни, че това е южноамериканско растение, много често използвано от колумбийските престъпници, които го наричат „дяволски дъх“. Пръскали отровата в лицата на жертвите си и те губели съзнание от парализиращия, упойващ токсин, а ако не припаднели, не били в състояние да се съпротивляват.