![В черно като полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/2/v-cherno-kato-polunoshch-bg-download.jpg)
В черно като полунощ [bg]
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #38
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Вузев“
- ISBN: 978-954-422-102-7
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В черно като полунощ [bg]». Краткое содержание книги:
Зад нея Престън изсумтя и се обади:
— Знам, че не е хубаво да се казва на дама, госпожице, ама се потиш като свиня!
Тифани, опитвайки се да събере разпръснатите си мисли, промърмори:
— Майка ми казва, че конете се потят, мъжете ги избива пот, а дамите само се оросяват…
— Вярно ли? — развесели се Престън. — Е, госпожице, оросяваш се като свиня!
Това предизвика изблик на кикот сред момичетата, съвсем разтърсени от брътвежите на готвачката. Е, всеки смях е по-добре от това, помисли Тифани и ѝ хрумна, че Престън вероятно се е сетил за същото.
Госпожа Баржа обаче беше успяла да стане на крака и размахваше заплашителен пръст към Тифани, само дето се клатеше толкова силно, че в зависимост от това накъде се килва, под заплаха попадаше ту Престън, ту едно от момичетата, ту табла със сирена.
— Няма да ме заблудиш ти, зловидна хубостнице — нареждаше тя. — Всички знаят, че си убила стария барон! Сестрата те е видяла! Как смееш да си показваш очите тук? Всички ни ще умориш рано или късно, ама аз няма да го търпя туй! Дано земята се продъни и те погълне! — Готвачката изсумтя и се килна назад. Последва тежко тупване, изскърцване и кратък писък, който секна, докато готвачката падаше в зимника.
Глава 10
Топящото се момиче
— Госпожице Сболки, трябва да те помоля да напуснеш Кредище — каза баронът с вдървено лице.
— Няма!
Изражението на барона не се промени. Тя си спомни, че Роланд и преди имаше такива периоди, но сега, разбира се, беше още по-зле. Дукесата беше настояла да присъства на този разговор в кабинета му и освен това беше изискала наличието на двама от собствените ѝ стражи, както и на двама от стражите в замъка. Така в кабинета бездруго не оставаше кой знае колко въздух за дишане, а двойките стражи се гледаха взаимно с принципна професионална враждебност.
— Земята е моя, госпожице Сболки.
— Знам, че имам права! — настоя Тифани.
Роланд кимна като съдия.
— Това е много важен довод, госпожице Сболки, но за съжаление нямаш никакви права. Нито си наемател, нито си арендатор, нито си собственик на земя. Накратко, нямаш нищо, върху което да се базират правата ти. — Той изрече всичко това, без да вдигне поглед от листа пред него.
С котешка бързина Тифани се пресегна, измъкна го от ръцете му и се облегна на мястото си, преди стражите изобщо да могат да реагират.
— Как смееш да ми говориш, без дори да ме погледнеш в очите! — кипна тя. Но знаеше какво значат думите му. Баща ѝ беше наемател на чифлика. Той имаше права. Тя — не. — Виж, не можеш просто ей така да ме прогониш. Не съм сторила нищо лошо.
Роланд въздъхна.
— Наистина се надявах сама да стигнеш до извода, госпожице Сболки, но тъй като твърдиш, че си абсолютно невинна, трябва да посоча следните факти. Първо, признаваш, че си отвела малолетната Ембър Низки от родителите ѝ и си я настанила при самобитен народ, който живее в дупки в земята. Мислиш ли, че това е подходящо място за младо момиче? По данни на моите хора в околността очевидно е имало много охлюви.
— Я чакай малко, Роланд…
— Ще се обръщаш към бъдещия ми зет с „милорд“! — изджавка дукесата.
— В противен случай ще ме удариш с бастунчето си ли, твоя милост? Ще стиснеш ли копривата здраво?
— Как смееш! — кресна дукесата с пламнали очи. — Така ли позволяваш да се отнасят с гостите ти, Роланд?
Изумлението му поне изглеждаше искрено.
— Представа си нямам за какво си говорите — каза той.
Тифани насочи пръст към дукесата, при което стражите ѝ посегнаха към оръжията си, а това накара другите стражи също да извадят своите, за да не останат по-назад. Докато успеят да разплетат мечовете и да ги приберат на безопасно място в ножниците, дукесата вече подемаше контраатака:
— Не бива да се примиряваш с това неподчинение, младежо! Ти си барон и си дал на тази… тази твар уведомление да напусне земите ти. Тя вреди на обществения ред и ако все така упорито се инати да напусне, нужно ли е да ти напомням, че родителите ѝ са ти наематели?
Тифани вече кипеше от гняв заради „тази твар“, но за нейна изненада младият барон поклати глава: