В черно като полунощ [bg]

Ето че се приближи до пияната готвачка, която ту мърмореше, ту крещеше и непрекъснато се повтаряше, плюейки зловредните си идиотщини, жлъч и омраза заедно с пръски плюнка, които оставаха по брадичката ѝ.

Тифани усети вонята. Беше слаба, но се усещаше. Тя се зачуди дали ако се обърне, ще види две дупки в безоко лице? Не, нещата сигурно не бяха чак толкова зле. Може би той само си мисли за нея. Трябваше ли да бяга? Не. Можеше да се окаже, че бяга към, вместо от. Той би могъл да е навсякъде! Но тя поне можеше да се опита да спре тази злина.

Тифани по принцип се стараеше да не минава през хора. Това беше възможно, но макар че на теория беше безтелесна, като мисъл, на практика усещането беше като ходене през блато — лепкаво, неприятно и тъмно.

Тя заобиколи момичетата, които стояха като хипнотизирани. Когато си извън тялото си, времето изглежда тече по-бавно. Да, бутилката шери беше почти празна, а друга, съвсем празна, едва се виждаше зад чувал с картофи. Самата госпожа Баржа вонеше на нея. Тя открай време имаше слабост към чашчица шери, а вероятно и две. Това може би беше професионално заболяване сред готвачите, наред с тройните брадички. Но всичките онези скверни думи? Откъде идваха те? Дали не беше нещо, което винаги е искала да каже, или той ги беше сложил в устата ѝ?

Нищо лошо не съм направила, помисли си тя отново. Може би е добре да си го повтарям по-често. Но пък сглупих, а това също трябва да си го напомням.

Жената, все така хипнотизираща момичетата с брътвежа си, изглеждаше много грозна в бавния поток на почти спрялото време: лицето ѝ беше яростно червено и всеки път, когато отвореше уста, се разнасяше зловоние, а между мръсните ѝ зъби имаше заседнала храна. Тифани леко се отмести встрани. Възможно ли е да пъхне невидима ръка в глупавото ѝ тяло и да пробва дали не може да спре сърцето ѝ? Такова нещо не ѝ беше хрумвало досега. Факт е, естествено, че когато си извън тялото си, не можеш да си служиш с ръцете си, но може би е възможно да прекъснеш някаква малка нишка, някаква миниатюрна искрица? Дори такава грамаданска проклета дебелана като готвачката би могла да се срине с помощта на мъничък тласък, при който това глупаво червено лице ще потръпне, този вонящ дъх ще секне и тази скверна уста ще млъкне…

Първомислие, второмислие, третомислие и дори самото четвъртомислие, което се обаждаше много рядко, се наредиха в главата ѝ като планети, за да закрещят в хор: Това не сме ние! Внимавай какво си мислиш!

Тифани се върна толкова рязко в тялото си, че едва не падна назад, но Престън, който стоеше зад нея, я хвана.

Бързо! Спомни си, че госпожа Баржа изгуби съпруга си само преди седем месеца, каза си тя. Спомни си, че тя ти даваше бисквитки, като беше малка, и че се скара със снаха си и вече не вижда внучетата си. Спомни си го и ще видиш една клета стара жена, която е прекалила с шерито и се е наслушала на твърде много клюки — от онази отвратителна госпожица Смрика като за начало. Спомни си го, защото ако ѝ отвърнеш със зло, ще станеш точно каквато те иска той! Не го допускай отново в главата си!