Войните ги започват неудачниците [bg]

— През носа, — поправи го младата жена.

— И не съветвам да се правиш на умна.

— Аз и не искам, — каза Люся, — получава се от само себе си.

Бронята се захили. Копитото злобно го погледна и се почеса с пистолета по гърба. Васкин, когото Бронята беше заключил с белезници за тръбите на парното, простена.

— Той какво, свести ли се? — попита уйбуят.

— Не, добре го цапардосахме, — озъби се Бронята, — поне още двайсет минути ще се въргаля.

— От къде се е взел? — оплака се Копитото.

— Какво значение има? — прозя се Бронята. — Да го очистим, и да приключваме.

— Не, няма да трепем чели. Чукът ще ни откъсне главите.

— Тогава какво ще правим?

— Ще мислим.

Бронята удивено зяпна уйбуя:

— Какво?

— Млъкни.

Продължавайки да си чеше гърба с пистолета, Копитото се опита да обмисли ситуацията, но в главата му се въртяха всякакви глупости — лошата ставка на последните надбягвания, сериозната загуба на покер и раздразненото лице на фюрера на Шибзичите. Опитвайки се да съживи мозъчната си дейност, Копитото извади манерка и отпи няколко глътки уиски. Спаси го телефонът. Червените Шапки се спогледаха.

— Вдигни, — заповяда Копитото на младата жена, — ако е Артьом, питай го къде е.

Люся послушно вдигна слушалката:

— Ало.

— Люсенка, здравей, аз съм.

— Привет, — усмихна се момичето. — Къде си?