Войните ги започват неудачниците [bg]

На тази среща Корнилов отиде с метрото. След като изпрати Васкин при приятелката на Головин, а Палич — в управлението, той слезе на „Сокола“, излезе на улицата, запали, хвърли на стара просякиня няколко монети, обиколи, без да бърза огромната жилищна сграда, построена още по времето на Сталин, и се оказа в уютен двор, засаден с тополи и кичести храсти люляк. Бабичките от входа обсъждаха горещите световни новини, две млади майки, клатейки бебешките си колички, преглеждаха последния брой на „Космополитен“, а на пясъчника беснееше шумно стадо деца. Мирен летен двор, остров на спокойствието в напрегнатия столичен живот.

На бордюра, скрит в гъстата сянка на дърветата, сух старец в ненатрапчив сив костюм и смачкана панама чакаше Корнилов. В едната си ръка държеше старомодни слънчеви очила, а с другата местеше по прашния асфалт тънко клонче. Самотен пенсионер, който се крие от градската суета в тихата градинка. Може да е извел внуците си или да чака стар приятел за партия шах. Нито един поглед не би се задържал върху стареца за повече от секунда. Корнилов хвърли цигарата в близкото кошче и седна на бордюра. Никога не си позволяваше да закъснява на редките им срещи. Графикът на този „пенсионер“ беше много натоварен.

— Добър ден, Хенрих Карлович.

— Здравей, Андрюша, здравей, — мило отговори старецът, продължавайки да чертае по асфалта причудливи фигури. — Защо не си оставил цигарите досега? Имаш малки деца.