Войните ги започват неудачниците [bg]

— Покажете си значката.

— Разбира се. — Пред шпионката се появи полицейска значка. — Ще отворите ли?

— Какви въпроси? — Люся се почувства по-сигурна. — Какво се е случило?

— Какво значение има? — учуди се младежът. — Отворете!

Вратата на апартамента беше масивна, желязна, с три ключалки, и Люся засега не искаше да я отваря.

— Няма. Нека да дойде нашият квартален, него го познавам.

Васкин въздъхна:

— Трябва да говоря с вас за Головин. Артьом Головин. Познавате ли го?

— Да предположим. Какво се е случило с него?

— Нищо. Искам да поговорим за него.

Люся реши, че може да отвори вратата.

— Влизайте.

На светло чернокосият лейтенант се оказа даже по-симпатичен, отколкото през шпионката. Учтиво си събу маратонките, преди да влезе в стаята и да извади от джоба на якето си тефтерче.

— Кога за последен път сте го виждали?

— Вчера, — механично отговори Люся, гледайки стърчащата от якето на Васкин дръжка на пистолета. — Какво значение има? Какво се е случило с Артьом?

— Аз… Ние разследваме стрелбата на „Покровка“.

— Чух по новините.

— Вашият приятел е свидетел, и бих искал да го открия.

— Не е ли на работа?

— Тръгнал си е, — лейтенантът се почеса с химикалката, — у тях и при родителите му го няма. Не знаете ли, къде би могъл да отиде? Обаждал ли ви се е?