Войните ги започват неудачниците [bg]

— „Чуд Inc.“, — замислено произнесе Корнилов.

— Много потайна фирма, — кимна Мрънкалото. — Не успяхме да се приближим до тях. Не взимат на работа никакви външни. Имат собствена служба за безопасност. Имат своя банка. Накратко, след историята с приватизацията не се и опитвахме кой знае колко.

— Само те ли са?

— Не. В Москва има места, където нито вие, нито ние можем да отидем.

— Клубове, — обади се Готвачът.

— И клубове също, — съгласи се Мрънкалото. — Има няколко заведения, където изобщо не пускат момчетата.

— И вие го търпите? — лицемерно се учуди Корнилов.

Мрънкалото злобно се намръщи, а Готвачът, без да разбере иронията, сви рамене:

— Излишна патаклама на никой не трябва, Корнилов, не зацепваш ли? Те да не са тъпи.

— И как ще го обясните?

— Обясняват на децата в училище, ние ти разказваме — Мрънкалото се ядоса. — Питаш, какво е станало на „Вернадка“? Моля! В сградата нахлули поне сто човека, отнесли целия двор, изтрепали маса народ, а след това — изведнъж няма нищо.

— Как така? — не разбра Корнилов.

— Ами така. Щом чули сирените, червеноглавите се разбягали. Просто се разтворили във въздуха. Но най-интересното започнало, когато дошли вашите. Целият двор… раз, и станал такъв, като преди нападението. Само КАМАЗ-ите останали.

Корнилов си спомни неестествената чистота във вътрешния двор на „Чуд Inc.“ И поклати глава.

— Ти какво правеше там?

— Любопитство, — сви рамене Мрънкалото, — трябва да се знае, какво става в града.

— А как разбра?

— Случайно. — Бандитът погледна Корнилов в очите. — Честно, отивах си в къщи.

— Разбирам. — Андрей стана. — Благодаря за компанията.

— Ето ти списъка — Мрънкалото сложи на масата лист хартия. — Клубове фирми, всичко, където не можем да ходим. Разгледай го.

— Ще го разгледам, — обеща майорът и излезе от беседката.